ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Чемширова – здраво тяло и още по-здрав дух в една нездрава държава

Мария Чемширова – здраво тяло и още по-здрав дух в една нездрава държава

Мария Чемширова е едно от най-силните момичета у нас. Буквално. Тя е двукратен републикански шампион по силов трибой – спорт, който се състои от три движения – клякане с щанга, вдигане от лег и мъртва тяга. Втората си титла спечели на 6 септември тази година в категория над 84 килограма – най-тежката от всички. Но за 39-годишната софиянка спортът не е просто състезание, а лечение както за тялото, така и за душата.

„Бях в дълбока депресия. Преди две години и половина брат ми претърпя тежка операция и беше между живота и смъртта. Грижех се за него в продължение на година. После майка ми счупи тазобедрена става, а по време на самата операция получи инсулт. Започнах да се грижа за нея. Образува се затворен кръг – гледаш един близък, после друг и по някакъв начин спортът ми даде целеустременост. Имаш цел, за която работиш. Залата ме изкара от депресията, в която се намирах, защото се занимавах с нещо, от което виждах резултат. Успях да сваля и над 20 килограма. Спортът наистина помага за психическото здраве, стига да намерите онова, което ви допада“, споделя Мария с усмивка. Спортните ѝ постижения обаче идват с цената на много лишения и компромиси.

„Изправена съм пред проблем – не мога да плащам за треньор. А силовият трибой изисква да тренираш с него, защото тези движения са опасни и трябва да има кой да ме пази. Преди година се контузих точно на едно от движенията. Тренировката струва 20 лв., а трябва да тренираш 3 или 4 пъти седмично. Спортът е скъп и от гледна точка на хранене, защото трябва да приемаш основно месо, белтъчини. Нужна е и екипировка. Аз до последно не можах да намеря, защото в България няма такива големи размери. Трябва да се поръча от чужбина, но доставката струва повече от самата екипировка. Но ако реша да се появя на европейско или световно първенство, какъвто е смисълът на тази титла, няма да мога да си покрия подготовката.

А имам шанс. Имам потенциал… Имам възможност да представям държавата.

Жалко е не само за мен – има и други републикански шампиони в останалите категории, но никой не ти дава една стотинка награден фонд. А това е труд, реално работиш, лишаваш се от много неща и накрая не те стимулират по никакъв начин. Това не е и проблем на федерацията, а на самата държава. Ако държавата не е отпуснала средства, няма как.“

Явяването ѝ на републиканското първенство до последно е под въпрос – преди няколко месеца Мария получава тежка контузия и започва да се обездвижва. Лекарите ѝ заявяват, че има херния и не трябва да вдига повече от 1 килограм. Ала волята ѝ се оказва по-силна от диагнозата. Тя успява да се възстанови чрез Су Джок терапия – корейски лечебен метод, според който определени точки на дланите и стъпалата са свързани с различни органи в човешкото тяло. Самата Мария е масажист и успява сама да прилага техниката върху себе си.

По време на карантината тренира сама, макар тренировките за силовия трибой да изискват асистенция заради големите тежести. Но амбицията не ѝ позволява да се откаже. „Ходих в едно мазе, нямаше кой да ме пази, слагах допълнителни тежести, което не беше много безопасно… Само и само да поддържам форма, защото всички зали бяха затворени“. През юни резултатите са обещаващи – достига до 160 кг, а на една от тренировките успява да издърпа дори и 180 кг. За съжаление възходът й е прекъснат, след като в началото на юли се разболява от коронавирус.

И още ...

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...