ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мария Чемширова – здраво тяло и още по-здрав дух в една нездрава държава

Мария Чемширова – здраво тяло и още по-здрав дух в една нездрава държава

„Не знам как се получи. Имах температура, кашлица, започна ходене по мъките, в болниците ми казваха, че не могат да ме приемат. Накрая ми казаха сама да си направя изследване и се оказах положителна. Започнах да се лекувам вкъщи с това, което личният лекар ми предписа. Но продължих да се влошавам въпреки лекарствата. В един момент имах затруднения с дишането, не се чувствах добре и една моя приятелка звъня по болниците, докато не ме приеха в инфекциозна. Там разбрах, че имам двустранна пневмония.

Най-големият ми страх беше, че оставям майка ми. Когато отидох в болницата, мислех, че е само за снимка, приятелката ми ме излъга, за да отида. Все пак докторът каза, че съм за приемане, но аз не знаех кой ще се грижи за майка ми… Казаха ми, че трябва да намеря начин, защото, ако не вляза в болницата, нещата ще станат зле. Има хора, които казват, че вирусът е измислен, не съществува. Никога не съм имала проблеми с белите дробове, не пуша, не пия, тренирам редовно. Вирусът не бива да се подценява.“

Мария е изписана след 13 дни престой в болницата. Отново се връща в залата и полага нечовешки усилия, за да се подготви за републиканското първенство. Споделя, че ѝ помогнала и вярата в Бог, а усилията й са възнаградени, когато за втора година грабва златния медал за своята категория. Затова и се надява, че ще получи възможността да се развива. По възможност – не в България, защото тук успехите й не са благодарение на държавата, а въпреки нея.

„Бих искала да успея да се подготвя за по-голямо първенство. Надявам се и някой клуб да ме купи в чужбина, възможно е в Англия или Германия, защото там хората се грижат по друг начин за спортистите. Най-малкото, че ти подсигуряват храна и треньор. Условията са по-различни, има грижа за теб. За да бъде човек добър в спорта, трябва да му е отдаден напълно. Да се грижиш за болен човек, дори да е родител, е трудно. В нормална държава дават социални асистенти. Ти си ангажиран с този човек и мисловно, и материално, защото всеки ден с него си на работа, няма на кого да го оставиш, не е предмет. Майка ми имаше проблеми с говора, спря да излиза, лекарите казаха, че има изменения в мозъка. Закъса и със зрението, а финансово не мога да покрия всичко. Има страх да излиза, напуска дома ни само с мен. Разви депресия… Тежко е положението. Опитвам се да балансирам, сутрин и вечер се занимавам с нея по няколко часа, тъй като не мога да наема човек. Тя самата беше социален асистент няколко години. Лавирам между нея и тренировките. Стигам до момент, в който да няма да мога да си позволя и да тренирам.“

Въпреки трудностите, духът й остава несломим. „Не ми се иска да спра да се занимавам със спорт. Като знам откъде съм тръгнала преди години – бях в психиатрия, а чрез спорта спрях дори хапчетата. Все пак не съм тръгнала да пия, да вземам наркотици, грижа се за майка си и правя нещо, което е градивно. Редно е, когато човек опитва да се развива по почтен начин, дори да бъде пример за другите, някак да бъде подпомогнат.“

Ако имате възможност да помогнете на Мария, можете да се свържете с нея на имейл адресa на треньора ѝ – office@mgergov.com

 

Мария Кавлакова: Ние можем да променим системата!

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...