Общество

Мария Лалева: Малкото зло се чувства силно, когато голямото е безнаказано

А всички имаме правото да живеем нормално

Мария Лалева: Малкото зло се чувства силно, когато голямото е безнаказано

Писателката Мария Лалева успява да разказва истории. Фантастични, истински, такива, в които има светлина в тунела. Невинаги. Преди броени часове тя разказа във фейсбук профила си една "некрасива приказка за малкото зло, страха, безразличието, институциите, правото да живееш нормално и границите на елементарния морал". Разказа за една катастрофа на разклона на Бялата лагуна на пътя Топола – Балчик, при която тя е била пътник, а е шофирала приятелката ѝ. 

На 31 юли, в петък, след 21 часа при ограничение на пътя от 60 км/ч в участъка на разклона за къмпинга, от завоя изскача със зверска скорост кола с поне 120 км/ч, която изпуска завоя и се забива челно в спрелия автомобил. Приятелката на Лалева е откарана в болница, а пътните полицаи изясняват обстоятелствата. Лалева се опитва да разкаже истината, но униформените се доверяват на момчетата от Варна, предизвикали катастрофата. Ранената шофьорка се "отървава" с акт и няколко взети точки, както и купчина смачкани ламарини, докато истинските виновници излизат от ситуацията невинни.

"Толкова за фактическата обстановка", пише Лалева. "Останалото не е поезия.

И когато пак ме попитат “Защо протестираш?”, ще отговоря пак по същия начин, както първия път. Защото малкото зло, било то корупция, беззаконие, наглост на властимащите, се чувства силно, когато голямото зло е безнаказано. Защото голямата корупция дава самочувствие на малката. Защото нашето безразличие ни прави нечувствителни и разединени.

Защото малките грозни лъжи и постъпки не могат да създадат красива картина. Наша обща такава. На всички нас. Защото мълчахме прекалено дълго пред голямото зло. Както и пред малкото."

Оказва се, че местните медии се страхуват да отразят случая, а за големите национални медии Лалева е известна, но не толкова, че да реагират и да отразят една несправедливост. И се питам какъв е тогава шансът на още по-неизвестните от авторката на "Живот в скалите"? Отговорът – същият. Защото несправедливостта и беззаконието са запазената марка на страната ни. И както казва Лалева: "Когато оздравея, първото, което ще направя, е да съм на площада отново. Защото имам правото да живея нормално в държава, в която ще вярвам на институциите и медиите". Защото всеки един от нас има това право. Всеки. 

 

Александрина Пендачанска: Можем да протестираме до откат, но важното са изборите