През последния месец в София се обсъжда една не толкова приятна новина за затварянето на легендарния клуб Терминал 1. Разположен в сърцето на София на емблематичния адрес на ул. „Ангел Кънчев“ 1, клубът се превърна в култова локация за бг музика, концерти, хибриден нощен живот и много парти вайб. Всеки, който някога е стъпвал в Терминал 1, носи спомени за голям купон, хубава музика и нощен живот, който постави София на европейската парти карта. Мартин Михайлов е човекът, който създаде Терминал 1, а сега ще трябва да му търси нов дом, защото клубът затваря на 1 януари 2023. И определено ще липсва на всички парти зомбита и на ценителите на качествената музика:
- Мартин, какви са последните новини около Терминал 1?
- Тази не толкова приветлива новина показа на колко много хора им пука за Терминал 1 и са били при нас по професионална причина - артисти, изпълнители, DJ-и. За съжаление клубът затваря на 1 януари 2023 г. Остават броени дни, които обаче се очертават много силни. Окончателно на 15 ноември се разбра, че не можем да намерим решение със собствениците от „Кюфтетария“. Има посредници, които държат дългосрочно помещението, а от май стартирахме преговори за удължаване на наема, но финансовите условия, които бяха поставени, са неприемливи за нас.
- Финансов ли е проблемът?
- Случаят не е точно финансов, но искането не е релевантно на пазара. Очакванията на хората, които държат договора към помещението, са много над пазарните.
- Говори се, че собствениците вече имат идеен проект и от това пространство ще изграждат хаус сцена...
- Желая успех на следващите, които ще продължат да развиват мястото, но веднъж, след като Терминал 1 се изнесе, за нас ще бъде невъзможно да се върнем, дори ако следващият проект тук бъде неуспешен.
Решили сме да продължим на друго място. Първо трябва да го открием, след това да инвестираме в него, да го разработим и стъпката назад е невъзможна.
Високата сума, която бе поискана, дълго време разсъждавахме дали да я платим. Тя е такава заради желанието на „Кюфтетария“ да си отворят собствен клуб. Това до някаква степен е разбираемо, но тази амбиция няма цена. Какво ще стане в реалността? Предстои да видим. Ние нямаме стъпка назад.
- Това не Ви се случва за първи път. Помним как „Строежа“ се премести от Студентски град, където беше легендарен клуб години наред, на новия му адрес в центъра на София. Тази прелокация беше доста успешна. Тогава доказахте, че марката на клуба не е локацията?
- Най-вече хората правят клуба. В клубовете, които управлявам, музиката е водеща. Хората се събират покрай нея и това означава, че те са съмишленици и по други теми и с времето се сприятеляват. Това помага клубът да натрупа добър имидж, щом носи добро настроение и оставя добри спомени и впечатления. В този смисъл клубът стана общество. Това се случи и със „Строежа“. Мислех, че ще бъде доста по-трудно и много по-тежък сантимент, след 17-годишна история на клуба.
Странното е дори за мен, че месец по-късно „Строежа“ от Студентски град не ми липсваше. Бях се увлякъл в събитията около новото място и в еуфорията, че клубът ще го има на ново място. Сега понеже това чувство ми се случва за втори път, го приемам по-леко. Знам какво би могло да стане.
- Какви са възможните сценарии пред Терминал 1?
- Вариантите са 2: Първият е намираме подходящо място, което можем да приложим хибридната си концепция, характерна за Терминал 1 с жива музика, партита и дискотечна дейност. Това не е чисто място за събития, не е и точно бар-дискотека, а може да прелива между двете. След концерти, публиката обикновено си тръгва след приключването на изпълнителя. А хората обичат да сменят няколко клуба за една нощ и рядко остават на едно и също място, ако няма купон. Терминал 1 предлагаше тази хибридна формула – можеш да останеш цяла нощ като понякога след концерта може да има коренна промяна на тематиката и дори да има второ събитие за една вечер. Така партито остава живо до ранните часове.
Но за новото помещение, което търсим, е много важно да позволява живи събития. Ако това го няма като възможност, оставяме проекта на трупчета, докато не се появи свободно пространство с достатъчно високи тавани, с въздух и място за всичко, което търсим за удобството на публиката и качествени събития.
Вторият вариант е да се откажем от една от двете части от тази концепция, но не ми се иска да мисля за това сега. Наскоро намерих помещение, което е перфектно за дискотека на хубава локация, но няма как да се постави сцена. Така е направено помещението, че ще се осакати много, ако поставим сцена.
- Много симпатично беше, че музикалната гилдия – групи, певци и общество активни личности заявиха позиция и пуснаха петиция в подкрепа на „Терминал“ 1. Знак за какво е това?
- В Терминал 1 наложихме добрите световни стандарти за качество, но тук става въпрос за частна собственост и ние не можем да казваме на собственика какво да прави с имота си. Да затвориш един такъв
клуб не е само бизнес. Има и друг по-сериозен аспект, свързан с добавената стойност на културния живот. Хората, които го обичат и посещават, не се интересуват ние как се оправяме с бизнеса. Интересува ги, че няма да могат да гледат на живо любимите си артисти. Който е взел това решение за прекратяването живота на този клуб, трябва докрая да поеме отговорността и всички негативи, които идват. За нас петицията беше голяма морална подкрепа, че продължавайки напред, тези хора ще бъдат с нас и има смисъл да се стараем да продължим.
Преди години в Англия и Германия имаше подобни събития. Например в клуб The 100 Club в Лондон, който е сред най-старите клубове за жива музика и не е затварял от 1942 г., изведнъж идват нови бизнесмени, които казват: „На нас не ни е интересен вашия бизнес и искаме това помещение да го продаваме много по-скъпо“.
Те нямат този сантимент към клубния живот. Така се застрои мястото на зала „Астория“ и много други такива места. Обществото и самите власти не се усетиха каква загуба е това за потенциала на културния живот на града. В тази връзка се разразиха дискусии в Министерството на културата. Гласуваха огромни бюджети за подпомагане на малките ъндърграунд места. Един от министрите на културата преди 10 години отбеляза, че цялата музикална индустрия на Англия, която носи милиарди на година приходи, са тръгнали от ъндърграунд сцените.
Няколко от собствениците на такива клубове влязоха в работни групи с общината, за да са в пряка връзка с местната власт и да обсъждат проблемите и нуждите на музикалните клубове.
В Берлин пък властите, осъзнавайки всичко това, започнаха да дават на клубовете статут на културни паметници и да спестяват на клубовете данъци, местни такси, имат облекчения за развиване на бизнеса и подпомагане на музикалния бранш.
Така че, ако тук така лесно се затварят клубове за някакви тънки сметки и неразбирателства, това може да доведе до тенденция – ефектът на доминото. Затова е важна реакцията на тези музиканти, общественици и обикновените хора. Поне като се случва нещо такова, да не минава тихомълком.
- Как това се отразява на целия климат за авторски сцени? Отразява ли се на качеството?
- В пандемията и ковид-кризата, която премина във финансово-икономическа криза, разбрахме, че тази дългосрочност, с която сме градили този бранш, може би е било загуба на време. Трябвало е да действаме много по-категорично. Когато пандемията приключи, осъзнахме, че цената на предлаганата от нас услуга, е доста занижена и то от самите нас. Посетителите са склонни да платят доста повече, ако има качество. На първо място поставяме артиста, който е доказано българско име като Графа, Остава, Светльо & The Legends, Ъпсурт – всеки, който цени продукта, е нормално и да го остойности правилно. Цените за билети се вдигнаха. Първо тръгна от мейнстрийма и повлече крак и в ъндърграунда. Бяхме се концентрирали да развиваме ъндърграунд сцената. Но ако имаме стабилна мейнстрийм сцена, то и ъндърграунд сцената ще се развие.
Покачването на билетите за концертите на най-популярните артисти, като Любо Киров например, които достигнаха до 100-120 лв. на клубно ниво,
спомогна адекватно общо покачване на входните такси за такива събития.
Когато имаш такъв приход, по-лесно можеш да планираш. По-лесно можеш да мислиш за екстри, за ефектно представяне и това спокойствие със сигурност се отразява на качеството на финала. Това се оценява. Хората вече плащат нормалните цени за това изживяване, което даде възможност смелост при младите изпълнители да тръгнат със стартова цена на билетите около 15 лв. Това преди беше немислимо.
- На този фон все повече формати предлагат безплатни забавления... как мислите?
- Това неминуемо води до развитие на предлагането на комерсиалния продукт. Той през последните години все повече се налага през безплатното зрелище: площади, общински участия, институционални, телевизионни. Масовият тв ефир се прокарва предимно през реалити формати, които също са безплатно зрелище. Не мисля, че цялата среда върви към нещо с по-ниско качествено. Напротив – от ширпотребата се върви към повишаване на качеството. От години не съм се чувствал така спокойно като промоутър.
- През последните години има бум на качествени авторски български продукти. До колко можем да говорим, че клубове като Терминал 1 възпитават вкус към добрата музика?
- Донякъде, вероятно да. Но на един клуб не може да се вменява задължение да възпитава и още по-тежкото - да превъзпитава. Ние работим с възрастни хора и това не трябва да е самоцел. Ние предлагаме нещо интересно и подходящо за нашата сцена. Вероятно има някакъв възпитателен ефект – винаги има хора, които идват за първи път, които са попаднали случайно заради приятели, и когато останат доволни и впечатлени, те стават наши посланици в добрата реклама. Трябва да оставим нещата да се случват по естествен начин. Или ако смяташ, че ще възпитаваш аудитория, нека по-добре да го наречем разработване на пазара? За „Дубиоза колектив“ има коментари, че музиката им е широкодостъпна и, че те са го направили нарочно. Но те пълнят „Арена армеец“! Направихме го заедно в продължение на 10 години, когато правихме концерти с тях, имахме по 500 души публика. А сега да имат 10 000, едва ли е станало просто така случайно.
Така е с всичко. Особено в „Строежа“ хвърлихме много усилия да направим популярни конкретни изпълнители. Доста е уморително, признавам. Често има разочарования, защото един проект се получава, а 4 други – не. Докато стигнахме до едно ниво, което вече няма нужда от нашата пряка намеса. Ние започваме да се водим и по пазара, той започва да става все по-жив. Преди 10 години имаше голяма криза в клубния живот, що се отнася до живи изпълнения в цяла България. Нямаше подготвени мениджъри, нямаше качествени сцени, нямаше хора, които да се грижат за финансовата рамка дали нещо такова може да се случи на печалба.
Сега съвсем не е така. Конкуренцията е брутална. Има смисъл от тази конкуренция, когато дава добавена стойност. Има такива случаи с подбиване на цени, с крадене на оферти към изпълнители, пазарът обаче подрежда всичко. Постоянно се коментира колко е зле пазарът в България.
Е то кое пък е добре? Ние сме малка държава, най-бедната в ЕС, където повечето готини неща се случват основно на базата на ентусиазма на шепа хора и въпреки това тази среда вече си е доста наситена откъм конкуренция и опити тя да се подобри. Смятам също, че клубната сцена у нас е на доста високо европейско ниво. Аз съм оптимист за това, което се случва.
- С кое парти или с кои продукти се гордеете, че сте осъществили?
- Откакто привлякохме Николай Въжаров да развие парти частта, аз продължих с концертната дейност, за да може тази хибридна концепция да се развива паралелно. През годините едната част надделява над другата и като видиш, че изведнъж по партитата няма хора, започваш да правиш повече концерти. Тук Въжаров привлече идеи като Shame Party. Бяхме домакини на неговото 90`s парти, което беше най-силното много дълго време.
Този екип успя да въвлече нови гости с нови партита - като „Girls under quarantine“, „Търся си гадже“, "Disco 2000", както и да изработи качествено и симпатично окомплектоване на нови проекти, като популярното вече "Регетон-латино парти". Създатели сме много силна тематична хип-хоп вечер, случваща се също веднъж месечно от години. Разработихме отново ретро партитата, познати в града отпреди почти две десетилетия, които сега при нас се случват всеки четвъртък. Вече повече от три години поред. Това е едно от най-трудните постижения - да се направи ежеседмично парти, което да не катастрофира на 8-та седмица."
За това допринесе и Марти Джи, който е бил DJ и в предходния клуб тук - "Escape". Тази кампания датира от 2001 г. и след като бе въведена от "Escape", се разпространи и в други клубове в София, които пък успяха да развият идеята и да я стабилизират. В това число тогава съществена роля изигра "Строежа," където и когато към популярните хитове добавихме и рок, допълнителна доза хип-хоп, българска музика, разпознаваеми песни от филми. Там тази тенденция се запази най-дълго. Между 2001-а и 2013 г. тези партита се радваха на постоянен и голям интерес. Опашката започваше от 21.00 ч. и не стихваше преди 03.00 ч., а самата музикална вечер не свършваше преди 06.00 ч. сутринта. Много ретро партита на други клубове през това време приключиха и ние останахме последните. "Терминал 1", който е поне наполовина създаден от "Строежа", наследи "Escape" и това парти си дойде точно на мястото. А неизменна част от диджейския състав в настоящето е и Антон Христов (DJUST), с когото образуваме триото, което лансира и наложи този тип вечери.
Страхотно е, защото
ясно виждам, че има хора, които се интересуват от музика, не само от заобикалящата ги среда. Последното Ретро парти в Терминал 1 ще бъде 146 поредно!
Колкото до концертната дейност, там няма база за сравнение, защото в различните стилове и посещаемостта е различна. Но започнаха да се изравняват към пълно разпродаване.
- Какъв е максималният капацитет на Терминал 1?
- При концерт максимумът ни е 600 души, които приемаме комфортно, защото хората искат да имат видимост. Когато е парти и не е нужно да следиш DJ-я нон стоп, събираме около 850 души. За сравнение в Escape са пускали по 1300. Критериите за комфорт през тези 15-20 години се промениха значително.
- Има ли още facecontrol?
- Не. Когато отваряхме през 2014 г. много се надявах да не казват на Терминал 1 - Стария Escape. За само около месец хората се научиха. Терминал 1 се наложи много силно и бързо като име. При нас много се танцува, хората контактуват, пеят. Подобно на деветдесетарска дискотека. През 90-те на подобно място имаше диско хитове, които не всички задължително долюбваха, но в същото време се пускаха и песни на Nirvana, Beastie Boys, House Of Pain, The Prodigy, Faithless. Около полунощ вмъкваха поне по едно-две блус парчета, за да може директно дистанцията да се скъси. Преди "Терминал 1" да се появи, това беше изчезнало. Ходеше се предимно на строго тематични вечери. На мен ми беше интересно дали в една вечер хората не биха искали да слушат смесена стилистика, дали искат да танцуват. Танцуването доста се беше позагубило. Виждайки как един музикален клуб, който е събрал 500 души, но всички са инертни, не ми се струваше, че всичко е наред. Съответно ходейки само по тематични събития с изявени изпълнители, където фиксирането е предимно върху сценичната изява, една компания, дори да излиза всеки петък, няма да успее да комуникира достатъчно сама за себе си. Дали това прави излизането пълноценно? Добре е да има и място, където хората да общуват, слушайки разнообразна музика.
Когато отворихме Терминал 1, този формат избухна жестоко. Тук се идваше на по 3-4 вълни – 22.00 ч., 00.00 ч., 03.00 ч., 05.00 ч. сутринта - в продължение на 2-3 години. Получавал съм и комплименти от сорта, че клубът изглежда като място, което не е в България, защото нито е ъндърграунд сцена, нито е с претенциозен интериор. А вторият комплимент е, че тук има страхотен парти вайб и че неочаквано много се танцува. На мен това особено ми хареса, че няма претенция, преструвки и идваш с чисто искрено желание да се забавляваш.
- Какво не успяхте да направите?
- Няма такова нещо. Макар и да затваряме клуба, ние го затваряме в период на абсолютен пик. Не затваряме, защото сме в спад или защото нямаме интересни идеи. Откакто сме обявили, че затваряме, има такава вълна от позитивизъм! Страхотно е! Спират ни хора на улицата да ни казват колко ще им липсва клубът...На мен сега ми е малко по-лесно, защото този катарзис го изживях преди няколко месеца, когато осъзнах накъде отиват нещата. Не че съм се отказал да ги променя, но виждах, че сценарият Термилан 1 да затвори става все по-реалистичен. Малко съм претръпнал, но виждам вълнението и съжалението в реакцията на хората.
- Колко човека ще загубят работата си със затварянето на Терминал 1?
- Около 30 души пряко наети. Но покрай нощния и клубен живот и много косвено заети лица. Артистите, охранителни фирми, доставчици, почистващи фирми, рекламни агенции, производители и дистрибутори. Кръгът става голям – от няколко стотин души, които ще усетят липсата на клуба.
- Към София и нощния живот в столицата има ли интерес от страна на чужденците? Те вече са една нормална част от живота тук?
- О, да, София е парти дестинация. Иска ми се чужденци да идват заради Витоша, но не е така. И не е моя работа защо. Идват заради парти средата тук. Това, което предлага ресторантьорският и развлекателният бранш, ги привлича. Каквото и да се твърди, предлагането е на добро средно ниво на фона на "екзотиката" на Източна Европа, чието опознаване вероятно е сред първоначалните причини да избират страната ни за посещение. След това идва въодушевлението и осъзнаването, че при нас, в София особено, всъщност се случват доста ценни неща - и като краен резултат, и като процеси, и като тенденции. Клуб "Терминал 1" е създаден с идеята да бъде адекватен на на търсенето от страна на чуждестранните посетители, да отговаря на техните навици - въобще да бъде стойностен и подобаващ клуб за една европейска столица. Така се превърнахме в част от първите, които достигнаха до смесена аудитория до над 40-50% чужденци от клиентите. Това е търсен ефект от самото начало.
София е страхотна парти локация по ред причини: достъпност, цена, добро обслужване, хората в този бранш говорят чужди езици и комуникират с удоволствие с гостите от чужбина, създава се приятна връзка и това оставя добри впечатления за дълго. В центъра на София няма престъпност, сравнено с центъра на Мадрид или Лисабон, например. Нямаме и краен час за нощния живот. В много от градовете в 02.00 ч. през нощта всичко приключва. При нас тази свобода я има. А в другите европейски градове не са се усетили как и кога са я загубили и този плюс тук силно ги впечатлява. Само трябва някой да повярва, че в това има смисъл.
Затова е много вредно да се говори за справяне с проблема „нощен живот“. И въобще да се нарича така, да се адресира като "проблем". Какво значи това? Да го потушат, да го забранят? Нашата дейност служи като отдушник за хората. След като цял ден си бил на работа, занимавал се е с проблеми от всякакъв характер, накрая е нормално да пожелаеш да се позабавляваш и да отпуснеш. Във всички големи европейски градове е така. Нощният живот е и необходимост и индустрия, която трябва да се развива и обслужва на всички нива. Оттам нататък икономическият ефект ще си каже думата.
- Какво си пускате напоследък?
- Напоследък обичам тишината. Преди доста години, каквото и да правех, го правех на фона на музика. Но сега излизам всяка вечер от години и получавам своята голяма доза музика в клубовете и баровете. Така че нямам нужда от повече музика във времето, когато съм сам.
