Имам си не една мечта.
Да разпознавам не само ляво от дясно, но и дясно от дясно.
Да разпознавам политики, а не политици.
Да има кой да ме представлява и този някой да е наистина избираем, за да не трябва вечно да треперя дали ще мине 4% на парламентарни избори или изобщо да съм загубила надежда на местни и президентски избори.
Да не знам, че за да види интервю в 24 часа например, моят кандидат трябва да плати 6900 лв.
Да не знам, че моят кандидат е корумпиран, което аз наистина знам.
Да не ме е яд на българите, готови да продадат гласа си, а на тези, които го пазят за себе си.
Да не ме мързи, когато трябва да се излезе на улицата. Какво, като съм изпълнила дълга си през 1997, когато днес няма кой да ме замести?
Да не се делим на политици и гласоподаватели, не са ни виновни те, виновни сме всички.
Имам си една мечта.
Да знам за кого да гласувам в неделя.
