ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Медицинска сестра от ковид отделението в "Пирогов": Обичам родината си, искам да работя тук!

София Стаменова е на 28 години и откакто е завършила образованието си за медицинска сестра в Плевен, е част от екипа на "Пирогов". Преди месец и половина се озовава в ковид отделението на болницата след положителен резултат. Преди да се разболее, е част от Клиниката по гнойно-септичната хирургия на болницата. „Имаше доста пациенти и голяма вероятност някой болен от Covid-19 да попадне сред нас. По принцип на всички болни им правят тестове за коронавирус, но резултатът е готов едва на следващия ден“, разказва София.

Едновременно с нея се заразяват още 15 души от екипа на клиниката и няколко пациенти. „Но откъде беше тръгнала заразата, не знам.“ Налага се да затворят клиниката, а София е настанена в "изолатора на "Пирогов", както наричат ковид отделението там.

Не бях в тежко състояние, по-скоро в начален стадий. Имах леки изменения в белия дроб в резултат от скенера, и при лабораторните резултати също имах леки промени. Лечението в болница е най-доброто, защото си под постоянно наблюдение, може да се прецени състоянието и всяко едно изменение да се хване навреме. Защото е малко коварно – всеки ден е нещо ново, появява се нов симптом. И ако се хване навреме, а при мен мисля, че беше така, мисля, че изходът е благоприятен.

Още докато е пациент в отделението, София доброволно помага с каквото може на сестрите. Остава доброволец и след като я изписват, и вместо да прекара 14 дни карантина у дома, тя избира да работи именно там. „Много бързо се адаптирах към тази среда. Чувствах се като у дома си, защото на мен половината ми живот преминава в болницата. И понеже виждах, че колегите са много натоварени, а аз имах възможността да го правя, реших да им помагам с каквото мога. Най-малко като включват системи, аз след това да ги изключвам. Самите болни също свикнаха с мен. Създаде се една приятелска среда между нас. Доставяше ми удоволствие да го правя, да помагам на останалите“, разказва София, с която успявам да говоря между тежките смени и след като вече официално работи в ковид отделението на "Пирогов" като медицинска сестра.

„По-скоро командирована. Самият доц. Атанасов, който е началник на клиниката, както и останалите лекари и сестри, имат нужда от медицински персонал и самите те ми предложиха да се върна. Естествено аз се съгласих“, казва София и усещам усмивката й в телефонната слушалка. В момента продължават да имат много пациенти, но не са толкова тежко болните, допълва тя – дали заради мерките, дали заради намаляването на тежестта на заболяването. „Но не искам да звучи успокоително и хората да се отпускат. Искам да се спазват мерките.

Въпреки всичко персоналът не достига. „При нас клиниката е на три етажа и за тези три етажа в момента отговаряме две сестри, а пациентите са около 70 – 80. Ние нямаме физическата възможност. Времето не ни стига и често оставаме след работа или идваме по-рано. По време на смяна нямаме време дори да се храним“, споделя София, която в момента работи между 60 и 70 часа на седмица, но нейни колежки са стигали до 30 часа извънреден труд. Защото все пак „пациентите имат нужда от грижи.“

За нея проблемът с липсата на медицински сестри е от години, а сега една част от тях са болни. „Липсата е огромна. Проблемът естествено идва от ниското заплащане. Няма перспектива. Учиш нещо четири години, а след това заплащането е близо до една минимална работна заплата. Особено в по-малките градове. Няма стимул.“

Но какво мотивира едно 28-годишно момиче, което независимо от това всеки ден се връща в "Пирогов" и работи от сутрин до вечер?

Обичам предизвикателствата. Обичам да има тръпка. Работата в Пирогов е много динамична и затова я предпочитам. Там не ми е скучно. Понякога – въпреки малкото заплащане– е важно да си удовлетворен не само от финансова гледна точка. Понякога едно „Благодаря“ от пациент е достатъчно. Да знаеш, че си помогнал на някого, който има нужда, понякога е всичко. Това ми вдъхва кураж и сила да се боря“, откровена е София и е категорична, че никога не би заминала да работи в чужбина.

„Аз съм патриот! Обичам си страната, искам да работя тук и да съм сред близките и семейството си. Да, в чужбина като заплащане ще е по-добро, условията на работа ще са по-добри, но в началото ще ми е много трудно. Искам да си работя в страната. Да се чувствам в свои води“, казва момичето, което не се страхува да бъде на първа линия. Да помага е това, което й дава смисъл. Всеки ден.

 

Героите на първа линия в отделенията за Covid-19 са "Човек на годината"

 

 

Ако бях филм, щях да бъда "Полунощ в Париж". Ако бях книга, щях да бъда "Романът на Зелда Фицджералд". Ако бях песен, щях да бъда A little party never killed nobody. Може би защото ми е по-лесно да се търся в книгите, филмите и музиката. Обожавам да слушам любимите си изпълнители на живо. Дотолкова, че съм готова сама да отида до някой европейски град. Така утолявам и жаждата с...