Общество

Медиите и насилието - кратък наръчник по етика

Според редакторката на интернет сайта Libel Йелена Тешия, в черните хроники най-много си личи женомразството в медиите. Тя се е специализирала в изследването на насилието в мейнстрийм медиите. Заедно с изследването тя прави и наръчник с препоръки, които е разпратила до главните редакции на медиите.

Медиите и насилието - кратък наръчник по етика

Израждането на дебата за Истанбулската конвенция в измишльотини за налагането на "трети пол", "полова идеология" и други обидни за човешкия разум глупости много успешно успя да заглуши същината на един всъщност всеобхватен проблем за положението на жените в обществото по принцип. Държавата, в която живея, Хърватия, за съжаление не прави изключение в обръщането на дебата с главата надолу, но активизмът тук е доста по-силен и видим - от организирането на протести в стил книгата "Историята на прислужницата" и изключително успешната й телевизионна адаптация до провеждането на изследвания за мястото и ролята на жените в медиите. Тези изследвания са доста по-стари.

Още през 1997 г. Саня Сарнавка за първи път в Хърватия започва изследване на картината, която медиите създават за жената. Още тогава тя отчита, че в медиите по това време (през 90-те години) главните редактори и директорите на ежедневниците са били основно мъже. Жените са в сянка и оглеждайки се в очите на мъжете, адаптират своето поведение според очакванията и ролята, която им е отредена. Двайсет години по-късно ситуацията е променена, но не и в основата си. Сега вече много повече жени са в медиите, но не те дърпат конците. Като цяло жените-авторитети в медиите са твърде малко, особено в основните новинарски емисии и най-вече в телевизионните емисии. Твърде малко са и коментаторките на големи събития. За жените като цяло са запазени стереотипните "женски" теми в сферата на изкуството, забавата, спорта, социалните теми и здравеопазването. Единици са жените, които се занимават с национална отбрана, религиозни въпроси (които в Хърватия са от огромно значение и са доминиращи), енергетика, бунтове и демонстрации.

Нещо повече, казва Саня Сарнавка, цитирана от най-четеното хърватско политическо седмично списание, "Глобус", жените често са описвани в медиите - без значение в кой политически спектър са (и дясно, и ляво) - със стереотипни епитети като "красива", "шармантна", "слабия пол", "фатална", "майка", "жертва" и др. Това се допълва от снимки на разголени жени, гледащи не само от кориците на вестниците и списанията, но и от рекламите.

През 90-те години на миналия век в Хърватия женски организации правят подробно изследване на начина, по който медиите отразяват жените, вдъхновено от изследването на канадската организация MediaWatch от 1995 г. Хърватското изследване обаче отива доста по-дълбоко. MediaWatch се съсредоточава само върху първите страници, докато в Хърватия се анализират от първата до последната страница. Изследвани са четири ежедневника, в които за жените като цяло се създава впечатление, че са в подчинена позиция, освен че присъстват значително по-малко в новините, отколкото мъжете. От общо 1846 личности, споменати във вестниците, 1526 са мъже, а 326 - жени. С други думи, жените са имали само 17% място във вестниците, независимо че са 51.5% от населението. Повечето публикации се свеждат до снимки на жени или споменаването им в черните хроники.

И като стана дума за черните хроники...

Според наличните данни, от 2010 г. до 2017 г. в Хърватия са убити 156 жени. 114 от тях са били убити от свои близки, а 69 - от интимните си партньори. И още една статистика, съставена от организации за защита на правата на жените: на всяка жена, която подаде сигнал за насилие в полицията, се падат четири-пет, които не го правят.

Според редакторката на интернет сайта Libel Йелена Тешия, в черните хроники най-много си личи женомразството в медиите. Тя се е специализирала в изследването на насилието в мейнстрийм медиите. Заедно с изследването тя прави и наръчник с препоръки, които е разпратила до главните редакции на медиите. Основните препоръки са:

1. Избягвайте сочни подробности, не откривайте идентичността нито на жертвата, нито на извършителя;

2. Насочете се към пропуските на институциите;


3. Трийте провокативните коментари;

4. Придържайте се винаги към общата картина;

5. Концентрирайте се на извършителя, не на жертвата - той я е изнасилвал, удрял, убил, а тя има право да бъде с когото иска. Тя има право да се облича както иска, да пие алкохол. Нищо от това не е наказуемо;

6. Избягвайте романтизирането на престъплението, което често се прави още в заглавията "убийство от любов". Това сякаш извинява извършителя и легитимира деянието. На заден план стои съзнанието, че жената е собственост;

7. Критично подхождайте към свидетелите. Много често в медийни текстове се включват показания на свидетели, които обикновено говорят против жертвата. Например се казва, че жертвата е седяла в скута на друг мъж, преди да седне в скута на извършителя. Един вид тя е лека жена и някак случилото се е естествена последица.

Йелена Тешия смята, че вече се наблюдава промяна в отношението, но пътят до успеха е все още дълъг. Много мощен пример за това е наскоро провелият се дебат по хърватската национална телевизия, посветен на демографската криза, в която Хърватия се намира. Този дебат стана повод за редица критики в хърватските медии и социалните мрежи, чиито автори впрочем бяха основно мъже. Причината за критиките е, че участниците в дебата бяха шестима мъже и само една жена. Това обаче не беше най-големият проблем на предаването. Двама от мъжете - демографът Стьепан Щерц и Анте Чорушич, член на управляващата дясна партия Хърватски демократичен съюз, чийто лидер е именно премиерът Пленкович - нападнаха жестоко Ивана Занза, прекъсвайки я постоянно и неостявяйки й изобщо възможност да вземе думата. Според автора на коментар в хърватското ляво-либерално онлайн издание "Индекс", тонът на цялото предаване е бил изцяло патриархален и в стил "жено, млъквай и раждай".

Всъщност покрай целия дебат около Истанбулската конвенция най-големият проблем е, че в него участват основно мъже. Това важи също и за защитниците на женските права, което всъщност е най-положителното в цялата история, тъй като е някак нелепо жените сами да си се защитаваме по този толкова фундаментален въпрос, опиращ всъщност до правата на човека.

В Хърватия истерията около Истанбулската конвенция започна вече да стихва, след като премиерът Андрей Пленкович най-сетне се намеси решително. Той обещаваше още миналата година, че документът ще бъде ратифициран до края на 2017 г., но не беше направено нищо въпреки честите протестни акции на женски организации пред хърватското народно събрание и правителството. Точно на 8 март обаче той обеща, че до броени седмици ще бъде изпратено предложение за ратификация. С това той заложи буквално главата си, тъй като в собствената му партия е най-силната съпротива срещу конвенцията. Цената, която той ще плати вероятно, ще е първата като част от промяната, която започна с бързи обороти от кампанията #MeToo насам. За да бъде по-дълбока и трайна обаче, тази промяна трябва да започне от медиите и от това как те отразяват не само случаите на домашно насилие, но и какво е (количествено и качествено) присъствието на жените изобщо в новините.

Автор: Аделина Марини

Аделина Марини е журналистка, започнала кариерата си от програма "Хоризонт" на БНР като международен редактор. Впоследствие репортер с ресор външна политика и ЕС. Основател на онлайн изданието за европейска политика и икономика euinside. Сайтът обръща също голямо внимание и на Балканите. Живее в Хърватия от 6 години.