В този театър на абсурда, наречен българска политическа реалност, единственото, което ни остана, е да се смеем. Да се присмиваме на безсилието на една власт, която отказва да се примири, че дните ѝ са изчерпани. Да се подиграваме на необразованите, безцеремонни пионки на властта, на всички знайни и незнайни "калинки", на тези, заради които ни е срам да си признаем в чужбина, че сме българи.
Да се самоиронизираме, че допуснахме пипалата на октопода да се увият около нас. Да намираме утеха в творчеството на знайни и незнайни автори на шаржове, мемета и карикатури. За да си спомним, че все пак наистина сред нас има млади, умни и талантливи.
И те вече не са само в социалните медии, а са и по площадите. Като съвсем скоро ще тръгнат и към избирателните секции. За да гласуват, за промяна. А политиците трябва да имат едно наум. Че тези, които изберем, ще държим отговорни. Този път, надявам се, по-отрано. А ако не сме доволни от тях, ще ги подменим. Както със смях, така и с действия.
Разгледайте втората част от селекцията ни от мемета, които отговарят най-добре на въпроса дали си заслужават протестите, блокадите и арестите. Този път главните "герои" са повече от един.
Меметата на протеста - част 1: има такъв премиер
