Женско здраве

Менопаузата като рестарт в живота на жената

Втора част на интервюто с доц. д-р Мария Юнакова

Менопаузата като рестарт в живота на жената

Доц. Д-р Мария Юнакова, дм. Акушер-гинеколог

Всички знаем, че менопаузата не засяга само репродуктивната ни система - през този период хормоналните промени засягат и променят в по-малка или по-голяма степен всички органи и системи на жената. За промените, симптомите, проблемите и за това как по-леко да преминем през менопаузата, разговаряме с доц. д-р Мария Юнакова. 

Днес ви представяме втората част от интервюто ни с нея (вижте тук първата част).

***

Можем ли да преминем по-леко през всички придружаващи менопаузата състояния, за които толкова много сме чували?

Доброто познаване на физиологичните и патологични процеси през менопаузалния преход и подлежащите патофизиологични причини за тях, позволяват на изследователите и медицинските специалисти да предложат мерки за подобряване на качеството на живот на жените през климактериума. Тези мерки включват препоръки за

промяна в начина на живот, хормонално и нехормонално лечение.

Хормоналната терапия през климактериума е „златен стандарт“ и най-ефективна за покриване на почти всички симптоми на преходния период. Доказана е и нейната протективна роля по отношение на развитието на остеопороза, сърдечно-съдов и мозъчно-съдов риск, превенция на развитието на деменция и болестта на Алцхаймер.

Поради бурното и масово прилагане на хормоналната терапия за лечение на климактериума през 70-те и 80-те години на миналия век, без подбор на пациентите, се натрупаха известни обезпокоителни данни за увеличен риск от рак на ендометриума, на гърдата и тромботичен риск. Това доведе до отлив в прилагането й. Това беше обаче и повод хормоналната терапия да стане може би най-добре проучената и с най-прецизирани и изчистени индикации и контраиндикации за приложение. Формулирани бяха принципи на приложението й, които я правят максимално ефективна и безопасна. Принципите са следните:

Хормоналната терапия е най-безопасна и ефективна, когато започва скоро след менопаузата и се провежда не повече от 10 години, за да покрие периода с най-изразени климактерични симптоми;

За лечение на дисфункционалните маточни кръвотечения, след изключване на патологични промени на ендометриума, се прилагат прогестеронови препарати във втората половина на цикъла – намаляват кръвотеченията и риска от анемия, намаляват риска от хиперпластични и малигнени промени на маточната лигавица;

Хормонална терапия само с естрогени, за да се компенсират проявите на нестабилните и ниските нива на естрогени, се прилага само при жени, при които матката е отстранена. В противен случай има риск от развитие на карцином на ендометриума, поради липсата на прогестерон, който да трансформира и олющва лигавицата периодично;

При жени с маточно тяло е показана комбинирана с естрогени и прогестерон хормонална терапия – освен покриване на климактеричните симптоми се осигурява и регулярна трансформация и отделяне на маточната лигавица с менструалния цикъл;

Хормоналната терапия може да бъде използвана допълнително и като средство за превенция на остеопорозата, като продължителността трябва бъде персонализирана;

Хормоналната терапия не трябва да бъде прилагана само за профилактика на атеросклеротичните съдови промени и болест на Алцхаймер например;

Изборът на форма, доза и продължителност на хормоналната терапия трябва да се прави от специалист и прилагането й трябва да бъде проследявано с редовни прегледи и консултации.


Науката, разбира се, непрекъснато разработва нови и модерни препарати. Много модерни препарати по отношение на симптомите през климакретиума са т.нар. селективни модулатори на естрогеновите рецептори (SERM), които селективно се свързват и активират или потискат естрогеновите рецептори в едни тъкани, без да повлияват тяхната активност в други, и по този начин постигат прицелен ефект.

Такива препарати са Bazedoxifen за лечение на вазо-моторните симптоми, Ospemifen с ефект върху вагиналната лигавица, Fezolinetant (neurokinin receptor-3-antagonists) с директен ефект върху центъра за терморегулация.

Известен е позитивният ефект на редица антидепресанти от групата на селективните инфхибитори на обратното захващане на серотонина и норепинефрина, доколкото този механизъм е в основата на „горещите вълни“, като се комбинира и с антидепресивния ефект, клонидин – известен антихипертензивен препарат с положителен ефект и върху „горещите вълни“. 

Поради резервите към безопасността на хормоналната терапия през годините са проучвани и използвани много растителни продукти за повлияване на климактеричния синдром.

По-известни от тях са: черен кохош (Remifemin) – най-проучван, фитоестрогени: изофлавони (соя), лигнани (пълнозърнести продукти, ленено семе, зеленчуци), , червена детелина, женшен, див ям, сладък картоф. Данните за тяхната ефикасност са противоречиви. Доколкото имат естрогенова активност, обаче, и не като нелекарствени средства не подлежат на контрол по отношение на концентрация на активна съставка, няма надеждни данни за тяхната безопасност.

Навлизането в менопаузата е генетично кодирано. Разбира се, начинът на живот и ежедневните навици имат пряко отношение към протичането на този преход.

Препоръките на специалистите са насочени към здравословно и балансирано хранене с поддържане на оптимално тегло и добра физическа активност, които имат сигурно отношение към подобряване на качеството на живот.

Забавянето на метаболизма на жената в климактериума намалява калорийните нужди значимо, което предполага, че при запазване на хранителните навици и физическа активност, теглото се повишава.

Наднорменото тегло от своя страна задълбочава негативните перимунопаузални симптоми. Навлиза се в порочен кръг, т.е необходими са промени. Има данни, че тютюнопушенето изтегля с 2 г. началото на менопаузата.

По отношение на „горещите вълни“ се препоръчва съобразяване на облеклото – по-леко облекло, прием на охлаждащи течности, избягване на горещи напитки и храни, люто.

Има много данни за благоприятстващия ефект на релаксиращи техники, йога, акупунктура, дихателни техники и когнитивно-поведенчески терапии.

Все още в сферата на експерименталната медицина, макар и при натрупани доста положителни данни, е замразяването на яйчникова тъкан, добита оперативно в млада възраст, и последващото й трансплантиране на същото място или дори подкожно, за осигуряване на по-продължителна ендогенна хормонална продукция и респeктивно отлагане на менопаузата.


Има ли нещо, което науката не знае и не е открила за менопаузата?

Със сигурност има много неща, които науката не е открила. Усилията са насочени към разработване на молекули, които целево да атакуват подлежащите патофизиологични причини за отделни негативни симптоми и промени, като в същото време да се избегне и заобиколи техния нежелан негативен системен ефект.

По-голям дефицит намирам в достатъчно добре подготвените медицински специалисти, особено в България, които да предложат комплексен индивидуализиран подход на всяка съвременна жена през менопаузалния й преход, доколкото той е съществена част от живота й. Ако в Европа и САЩ 20 – 30% от жените в менопауза приемат такава, в България процентът е едва 2 – 3%. Това е резултат от неразбиране по темата. 

Може ли да ни споделите в професионалния Ви опит поне три предимства, които се отразяват положително на живота ни в този период?

Менопаузата е естествен физиологичен преход в живота на все още младата и активна жена.

При правилно управление на климактеричния синдром би могло да се мине леко през него.

Настъпването на менопаузата и особено ранните години на постменопаузалния период носят облекчениe на жените, страдащи от естроген-зависими заболявания през репродуктивния си период, чието развитие се благоприятства при отпадане действието на естрогените. Това са жените с изразен патологично протичащ предменструален синдром, жените с ендометриоза, които живеят с хроничен болков синдром и жените с миомни възли и аденомиоза, които страдат от хронична кръвозагуба и често анемичен синдром.

Може ли паузата да бъде рестарт?

Младият организъм е с изключително голяма жизнена енергия и компенсаторни механизми, които позволяват преминаването и през ежедневните рутинни, но и през екстремни натоварвания от различно естество с минимални и обратими последствия. Организмът на зрялата жена е изправен пред промени и предизвикателства, които предполагат тя да подчини начина си на живот и навиците си на хормонално обусловените промени, за да мине леко през менопаузалния преход и да си осигури добро качество на живот.

Това е моментът, в който чисто физиологичните промени изискват зрялата жена да обърне внимание на здравето си, на знаците на тялото си и да се концентрира върху себе си и потребностите на организма си.

Така по един естествен начин природата е наложила необходимостта жената да получи полагащото й се внимание и да работи върху здравето си и собственото си благополучие с действия, които от една страна ще направят хормоналният й преход по-гладък и безболезнен, и в същото време имат подчертано положителен ефект върху здравето и качеството й на живот като цяло.

В този контекст паузата предполага качествено нов живот и ежедневие, включващи холистичен подход към здравето и самочувствието на зрялата жена. Пред нея предстои още една половина на жизнения й цикъл, пълноценността на който зависи до голяма степен от личното й отношение към тези промени и начинът й на живот.

*“Жени без пауза” е първият форум у нас, посветен на менопаузата и перименопаузата, в който 12 експерти от различни сфери на медицината, науката, изкуството и живота ще говорят за промените в женското тяло и психика след 40-45-50 години. 

Събитието ще е на 10 март, от 10 до 16 часа в зала 1 на “Топлоцентрала”.
Организатори: д-р Мария Тончева и boulevardbulgaria.bg.

Медиен партньор Момичетата от града.

Билети можете да намерите тук.