Гледам последна серия на "Бьорнстад" по HBO GO, в който се разказва за момиче, изнасилено от героя на един малък шведски град, най-добрия хокеен играч от местния отбор. Никой не вярва на момичето, целият град се обръща срещу нея и я нарича "курва", полицията прекратява разследването, приятелите на героя притискат всички, които смеят да изкажат различно мнение, бащата – богаташ, подкупва свидетели, за да мълчат. Докато един ден момичето не взима една пушка и не я насочва към своя насилник. Той буквално се напикава от страх, а тя получава своя реванш, с който да може да продължи с живота си.

Тези дни едно българско момиче насочи въображаема пушка към един от героите на нашата малка общност. Герой, известен от тв екрана, но и не само. Любител на крайни позиции и пикантни теми, за когото слуховете отдавна говорят какво ли не. Карбовски. Тя – собственичка на онлайн бутик, тв звезда, покрила всички норми за красота на съвременната попфолк стилистика. Мегз.

Без доскоро да знам коя е тя, днес знам, че ако всичко това е вярно, тази жена трябва да бъде поздравена за куража да говори публично по една тема, която е табу в България – сексуалният рекет. Моделът на едно общество, в което жените доста често и предимно в едни определени общности, са принудени да откликват на желанията на влиятелните мъже, от които зависи кариерата или професионалния им напредък. Веднага казвам – не всички такива мъже се възползват от своето положение, за да си искат секс, както и не всяка жена го прави с отвращение.

Говорили сме и преди за печалния консесус между двата пола, в който единия си плаща с богатство и влияние, а другият – с тялото и душата си. Обществена тайна е, че в определени среди това е единственият познат начин за прогрес на жените. До такава степен, че е станал даже норма. Попфолк културата дори успя го романтизира и да го превърне в единствено възможният път, по който едно момиче може да напредне в живота.

Тук обаче говорим за случай, в който едната страна решава да наруши омертата за взаимоотношенията в "дълбоката" тв реалност и има дързостта да обвини известен мъж в насилие. Тук правя уточнението, че насилникът не е задължително само този, който посяга физически. Правя го заради всички тези, които веднага ще кажат – „Ма той нали не й е посегнал!“ Или – „Ама тя защо е мълчала досега?!“ За съжаление, те в по-голямата си степен ще бъдат жени.

Това е нашата трагедия – че даже не мъжете, а жените в България са най-големите мизогинисти. Тези, същите, които упрекват жертвите на домашно насилие вместо насилниците. Сега те ще донесат вода от девет кладенеца, за да докажат, че виновна е тази, която е посмяла да си отвори устата. Мога само да гадая какви са техните основания за това поведение и каква е тяхната изгода от поддържането на подобно статукво, освен очевидната – че то ги устройва.

Дали обаче ние като общество сме готови да се справим с този разговор, е отделен въпрос. Все пак няма тема, която да не ни разделя на два враждуващи лагери. Едва ли и този път ще е различно. Хубавото все пак е, че духът е пуснат от бутилката и връщане назад няма. Покрай търсенето на истината в конкретния случай ще имаме възможността да изчистим много от своите ценностни ориентири. За малките български момичета, които вярват, че билетът към спасението им в живота е чифт „направени цици“, този разговор е безценен.