ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мили учители

Мили учители
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Посрещам първия учебен ден със смесени чувства. Освен вълнение изпитвам и страх. Страх от това, че синът ми влиза в една система, която е изключително консервативна, а именно тя трябва да е най-прогресивната. Страх от това, че тази система може да съсипе естествената му жажда за знания. Страх, че от едно будно, весело и любопитно дете той може да се превърне в "прилежен" ученик, който не мисли, а повтаря наученото. Страх, че ще се сблъскам, отново в моя живот, с ограничени схващания, стари парадигми, закостенели разбирания и че естественият ми порив към отхвърляне на тази система неусетно ще се прехвърли върху детето ми и ще създаде у него вътрешен конфликт.

Образователната система в България е една от най-нереформираните. 29 години половинчати реформи, хаотични движения и вътрешна съпротива към всякакъв тип промени. На всеки опит за преосмисляне на ценностите тази система отговоря с възрожденски постулати, които, при цялото ми уважение, също подлежат на преосмисляне – XXI век сме! И тъй като българското образование плаче за визионери, а не за бюрократи, докато чакаме те да се явят на служба, единствената ни надежда е в учителите. Те и само те, всеки поотделно и всички заедно, са в състояние да запалят пламъчето в сърцата на нашите деца.

Ето моето обръщение към тях в първия учебен ден.

Мили учители,

Поощрявайте индивидуалността! Децата не са еднакви, това е концепция от униформеното ни минало, отдавна отречена от историята и обществото. В съвременния свят човешката индивидуалност е най-висша ценност и трябва да бъде развивана от най-ранна възраст. Подкрепяйте проявленията на уникалните личности, които сядат на чиновете, и не се старайте да ги уеднаквявате!

Възпитавайте хора със свободна воля. Нека се научат, че сами трябва да изберат да бъдат добри и почтени хора. Не заплахите и страхът ще ги научат на морал, а съвестта и стремежът към добро, който е заложен у всяко човешко същество.

Поощрявайте смелостта и дръзновението! Те са в основата на всеки прогрес, на желанието за развитие, за трупане на знания, но и на жизнен опит. Нека бъдат смели и да знаят, че ако се случи да паднат, ние ще сме до тях, за да им помогнем да станат...

Не ги делете на момчета и момичета, на отличници и на изоставащи, на послушковци и на калпазани, на будни и на загубени, на българи и други – бежанци, цигани или чужденци. Децата имат право на самоопределение и право да не повтарят нашите догми и предразсъдъци...

Научете ги да обичат знанието, това е повече от всяко знание само по себе си. Накарайте ги да любопитстват, запалете въображението им, накарайте ги да заобичат пътя на откривателството и ги научете, че светът ги чака – да го открият и направят по-добър.

Честит първи учебен ден!

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...