Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Мили учители

Мили учители
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Посрещам първия учебен ден със смесени чувства. Освен вълнение изпитвам и страх. Страх от това, че синът ми влиза в една система, която е изключително консервативна, а именно тя трябва да е най-прогресивната. Страх от това, че тази система може да съсипе естествената му жажда за знания. Страх, че от едно будно, весело и любопитно дете той може да се превърне в "прилежен" ученик, който не мисли, а повтаря наученото. Страх, че ще се сблъскам, отново в моя живот, с ограничени схващания, стари парадигми, закостенели разбирания и че естественият ми порив към отхвърляне на тази система неусетно ще се прехвърли върху детето ми и ще създаде у него вътрешен конфликт.

Образователната система в България е една от най-нереформираните. 29 години половинчати реформи, хаотични движения и вътрешна съпротива към всякакъв тип промени. На всеки опит за преосмисляне на ценностите тази система отговоря с възрожденски постулати, които, при цялото ми уважение, също подлежат на преосмисляне – XXI век сме! И тъй като българското образование плаче за визионери, а не за бюрократи, докато чакаме те да се явят на служба, единствената ни надежда е в учителите. Те и само те, всеки поотделно и всички заедно, са в състояние да запалят пламъчето в сърцата на нашите деца.

Ето моето обръщение към тях в първия учебен ден.

Мили учители,

Поощрявайте индивидуалността! Децата не са еднакви, това е концепция от униформеното ни минало, отдавна отречена от историята и обществото. В съвременния свят човешката индивидуалност е най-висша ценност и трябва да бъде развивана от най-ранна възраст. Подкрепяйте проявленията на уникалните личности, които сядат на чиновете, и не се старайте да ги уеднаквявате!

Възпитавайте хора със свободна воля. Нека се научат, че сами трябва да изберат да бъдат добри и почтени хора. Не заплахите и страхът ще ги научат на морал, а съвестта и стремежът към добро, който е заложен у всяко човешко същество.

Поощрявайте смелостта и дръзновението! Те са в основата на всеки прогрес, на желанието за развитие, за трупане на знания, но и на жизнен опит. Нека бъдат смели и да знаят, че ако се случи да паднат, ние ще сме до тях, за да им помогнем да станат...

Не ги делете на момчета и момичета, на отличници и на изоставащи, на послушковци и на калпазани, на будни и на загубени, на българи и други – бежанци, цигани или чужденци. Децата имат право на самоопределение и право да не повтарят нашите догми и предразсъдъци...

Научете ги да обичат знанието, това е повече от всяко знание само по себе си. Накарайте ги да любопитстват, запалете въображението им, накарайте ги да заобичат пътя на откривателството и ги научете, че светът ги чака – да го открият и направят по-добър.

Честит първи учебен ден!

 

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...