ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мишка или лъв?

Мишка или лъв?

Ще ги познаете по местоимението „ние“. Те често казват: „Ние днес не ходихме на училище“, „Ние сме болни“, „Ние имаме ужасно трудно домашно за утре“, „Ние се записахме на футбол”.

Така говорят родителите, които имат големи трудности да мислят за детето си като за отделна личност, а действията им са насочени към опекунство и свръхпротекция. Това са родителите на децата „мишки” – онези деца, с чиито желания никога не се съобразяват, които развиват поведение на зависимост от възрастните и които предпочитат да се скрият в някоя дупка, но не и да се покажат пред света.

Психолозите наричат това родителско поведение „отношение към обект”. В какво се състои то? Родителите смятат, че детето е нещо, за което те трябва да се грижат, и не допускат нито за миг, че то може да знае кое е най-доброто за него. Те вярват, че знаят кое радва детето им, кое го натъжава, какво харесва, коя е най-добрата храна за него, в какво училище е най-добре да учи, кои са децата, с които може да стане най-добър приятел, и т.н. Списъкът може да бъде безкрайно дълъг, а примерите – много. Ето три:

5-годишно дете отказва да закуси с това, което майка му предлага. То казва: „Мразя да ям яйца, не искам дори да опитам, а как ще изям цели две?”. Майката отговаря: „Ще изядеш и двете веднага!”. „Но защо? Аз мисля, че яйцата са гадни на вкус.” „Защото аз казвам така и точка!”

Какво чува детето? „Моите решения са единствено верни за теб и ти не си достатъчно голям да преценяваш.”

Какво може да си мисли майката? „Ако не яде достатъчно протеини, може да се разболее, може да не се развие нормално, може да не порасне достатъчно. Полезната храна е задължителна и малко насилие не вреди, щом е за доброто на детето.” 

Когато детето не е зачитано в желанията си, то най-вероятно ще се затвори в мишата си дупка, няма да изявява желанията си, ще е вяло и умърлушено, а в дългосрочен план е възможно да стане потиснат възрастен.
4-годишно момиченце разглежда рокличка в магазин за дрехи. Харесва си една, на която има картинка на героините Анна и Елза от „Замръзналото кралство”. На настояването „искам тази, искам тази” майката грубо я връща с думите: „Синьо-зелените цветове не са модерни сега, а и не ти отиват. Ще вземем ето тази в розово и бяло.”

Какво чува детето? „Ти нямаш право да избираш. Аз знам по-добре кое е подходящо за теб.”

Какво може да си мисли майката? „Тя е толкова бледа, тези цветове не й отиват. Ако изглежда невзрачна, децата няма да я харесват и няма да я избират за приятелка. Трябва отсега да я науча как да се харесва и да бъде приемана.”

В книжарницата момче на 7 години хваща книжка за измисления комикс персонаж Хълк с думите „искам да ми купиш тази книжка, много харесвам как Хълк се храни с планети”. Отговорът: „Не може, фантастиката е за по-големи деца. За твоята възраст е подходяща ето тази, в която няма измишльотини.”

Какво чува детето? „Малък си, не можеш да решаваш сам.”

Какво може да си мисли майката? „Ако му взема тази книга, сигурно ще се научи на агресия, ще започне да фантазира и няма да има връзка с реалността. В тези опасни времена това може да се отложи.”

Тези поведения се разпознават лесно и всеки родител понякога е залитал към тях. С какво вредим?

Когато детето не е зачитано в желанията си, то най-вероятно ще се затвори в мишата си дупка, няма да изявява желанията си, ще е вяло и умърлушено, а в дългосрочен план е възможно да стане потиснат възрастен. На такова дете лесно може да се лепне етикета „мързеливо”, а истината е, че то просто не знае какво да прави със себе си, когато наоколо няма майка или баща, които да мислят вместо него.

Как да постъпим? На думи е лесно, на практика отнема време, но винаги се започва с осъзнаването, че детето не е обект, не е неодушевен предмет, а субект, и като такъв има право на собствени желания и разбирания за живота си. Най-трудното е да ги зачетем истински и с разбиране. Както бихме зачели сами себе си, ако ни предложат сурови стриди с лимонов сок, които мърдат, и ги откажем. Или ако ни почерпят с пържени хлебарки, както правят в Азия, и ние погнусено отвърнем очи. Вероятно ще сме категорични, че няма сила, която да ни задължи да ядем тези храни, дори ако знаем, че са много полезни, че съдържат протеини и че са част от ежедневното хранене на хората от друг край на света.

Наградата за опитите, усилията и малките стъпки по посока на това да се поставим на мястото на децата си, да зачетем избора им, да подкрепим вкусовете им във всеки смисъл, ще е тяхната увереност в бъдеще.