Отново е есен и отново по телевизията дават VIP Brother. Аз, за разлика от хейтърите на това предаване, които твърдят, че нищо не са гледали от него, съм гледала няколко сезона от А до Я. И днес, когато чувствам, че юбилейният ще ми е последен, пожелах да му посветя най-после и един текст. [[quote:0]] Това риалити в неговия VIP формат (може да се нарече и анти-VIP, защото не си спомням сезон, в който участниците да не са се саморазвенчали с много малко изключения) е единственото риалити, което мога да кажа, че съм следила поради две основни причини. Първо, заради зрелището. Второ, защото, когато имаше постоянно излъчване, тоест все пак някаква нередактирана версия на случващото се, Къщата придружаваше основното почистване и на моята – компанията випове много добре си пасваше с миенето на прозорци, бани и тоалетни, разчистването на гардероби и пр.
Играта (или както го нарича водещият, "уникалният социален експеримент") в българските издания никога не е била борба на "стратегии", какъвто е първоначалният замисъл. Тук участниците по-скоро "толкова си могат" и това е причината за цялото опошляване на иначе интересната идея на Big Brother. [[more]] Не е имало и особени високоволтови напрежения, а и много бързичко се разбира, че хората вътре се познават, проучили са се, имат и някакви уговорки. Знае се и кой какво е влязал да разкрие от външния свят за по-високо ниво неприсъстващи випове. Ясно е и това, че повечето от залезлите звезди или настоящите митомани в шоуто влизат да се излагат по-скоро евтино. Максимумът емоция за зрителя е тогава, когато някоя пияна актриса притича през двора, покрещи колко е велика, и толкова.
В интерес на истината, в играта все пак е влизал истински играч и това е Евгени Минчев, но човекът си остана неразбран и от зрителите, и от участниците. Все пак е толкова различен, а ние не обичаме хем различни, хем нахални, хем интелигентни.
Основни правила за тази игра като забраната да имат часовници например, тук са неважни. Нашият Big Brother е "мека Мария" – толерира всичко – от най-пошъл и каруцарски речник, за който в чужди формати изхвърчат с двеста, през шамари на жени и излизания за участия, до изпратени имейли. Достатъчно е много важният човек да обещае, че повече няма да прави така и всичко продължава. Да не говорим, че не дни след това, ами в самата вечер на финала всички са се прегърнали така, сякаш нищо не е било. А това все пак подсказва, че довчерашните чувствителни, разплакани пред камерата люде, които едва преживяват факта, че трябва да номинират съквартирант, всъщност са доста дебелокожи. [[quote:1]] Накрая гласовете ще са 50/50, водещите ще инсценират припадъци, за да искат още и още от драгия зрител, който, ако изобщо нещо е научил, то е, че думи като "уникален", "невероятен" и "шокиращ" имат поне по петдесет синонима и всичките могат да се поберат в пет изречения.
Тази година е същото като миналата и предишните. Подборът е кошмарен както винаги и е напълно на нивото на бедната кичозна къща, която изглежда като спретната оттук-оттам (любимият ми елемент от нея е сергията с кофи цветя, която можем да видим пред всеки гробищен парк). Имаме едни и същи типове, както винаги. Доброто ченге, лошото ченге, блудниците, свекървите, психоложката, пропадналият тип за спасяване, свестният младеж, който иска да се дистанцира от цялата ситуация, но не може, защото е там "за парите", недоумяващият наивник, пристигнал от чужбина и т.н и т.н... до болка познати. Играчите се сменят, но ролите – не.
Сега отново ще видим, че стожерът на групата е спортистът, страховито изглеждащата с татуировките всъщност е много добра жена, двете свекърви просто няма какви други да бъдат, освен лоши, пияницата всъщност е една жертва. А психоложката винаги ще дава мнението си така, че в крайна сметка да прославя и отърква у хората собственото си его и на всичко отгоре ще измие всички чинии и всячески ще се опитва да вдигне нивото, преди да изхвърчи малко по-късно. Момчето от чужбина в първите дни винаги изглежда като в културен шок, но малко по-натам ще се отпусне, за да открием, че всъщност си е наше момче и може и то да пие много. Няколко фигуранти от зората на демокрацията ще се лутат известно време насам-натам, чудейки се дали да пазят това, което отдавна го няма или да настъпят по-сериозно, както се прави днес, но, докато решат, ще си заминат и те. За манекенките или добро, или нищо. [[quote:2]]Междувременно игри на нивото на японско freak show ще ни "забавляват", защото другото означава или нещо да научим, или да разберем, че мастити народни артисти не знаят кой е Нелсън Манделa. Счупени яйца, разтечени субстанции, паяци, ядене от тоалетни чинии и прескочикобила в поне 15 варианта са само част от униженията, на които много неважните хора са готови да се подложат, за да правят "шоуто". В игрите, наречени "мисии", може би и този път е предвидена благотворителна – странен момент, когато изневиделица групата позанемарени мързеливци проявяват особено нелеп вид съчувствие и започват да говорят нещо за обществото, докато благотворително се разделят с рамките от стената или плюшеното си мече за гушкане.
И ако това не е опъвало докрай търпението ми на зрител досега, то окончателното скъсване се дължи на продължаващата политика на Big Brother да допуска здраво пиене на алкохол от ранни зори до ранни зори и почти да усещам върху кожата си атмосферата на лисичарник от постоянното пушене, дъвкане и предъвкване на фасове, защото така било в "истински дом". Отсега темите се въртят около това кога ще свършат уискито и цигарите и тук вече се разминаваме завинаги с това истинско риалити, в което реални, освен празните бутилки и смачканите угарки, са само IQ-то на участниците и убеждението ми, че съм си загубила времето.
