Добър индекс за сигурността на децата се доказва с реакцията им в момента на връщането на майката. Едните показват очевидна незаинтересованост от завръщането й или я игнорират, а другите са с амбивалентен отговор: наполовина я искат, наполовина – не.

Първите са децата с тревожно-избягващ модел на привързаност (повече от 20% от децата). Техните опити за контакт и близост с майката са били системно възпрепятствани и отклонявани през първата една година от живота им. Те не проявяват притеснение при непозната ситуация, не търсят контакт с друг човек и вниманието им бързо се насочва към играчките. Те избягват майка си след завръщането й, особено след второ кратко отсъствие, а повечето от тях третират непознатия по по-приятелски начин отколкото собствената си майка. Наблюдава се конфликт между приближаване и избягване във връзка с тесния телесен контакт с майката. Например детето тръгва към майката, но после спира и поема в друга посока. Когато е близо до майка си, то не иска да я докосва или докосва някаква периферна нейна част – като обувките например. Когато е взето на ръце, то не се отпуска и не показва удоволствие от това, а когато е оставено долу, изразява съпротивата си по-ярко от другите деца. Избягващото дете е склонно на гневно поведение, като гневът рядко е насочен към майката, а по-често към други физически обекти. Въпреки това могат да бъдат видени деца, които удрят и хапят майките си без особена емоция.  Майките на децата с тревожно-амбивалентна привързаност проявяват непостоянство спрямо детските сигнали, невинаги са на разположение и са ту избягващи, ту свръхафективни и протективни. Тези деца са около 10% и се колебаят между търсене на близост и съпротива на контакт с майка си. Такива деца са „прилепени” за майка си преди раздялата, крайно разтревожени са, когато тя напуска, непрестанно търсят контакт до нейното завръщане, трудно е да бъдат успокоени и не се впускат в изследователска дейност.

Несигурно привързаните от детството си хора често реагират с тревожност в ситуации на контакт и понякога се случва да се „спасят” с бягство и оттегляне. Те по-трудно създават устойчиви връзки и по-трудно се доверяват на партньора си.

Изследователите идентифицират и четвърти модел – дезорганизирана привързаност, който се характеризира с липса на стратегия за управление на тревожността и се проявява чрез смесица от амбивалентни и избягващи поведения. Това са децата на майки насилници. Вероятността самите тези деца да станат насилници в бъдеще, е значителна.

Автор: Ваня Емилова

Ваня Емилова е историк по образование и бъдещ магистър по "Детско-юношеска психология". От години работи като журналист. Тя е автор на романа за деца и родители "Маслекют на горния етаж".