ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичета, имате картичка!

Момичета, имате картичка!
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Непростимото, според нас, е следното. Живеем в ХХI-ви век и до ден днешен подписваме писмата, картичките и други покани, поставяйки името си след това на партньора си. Ако не ми вярвате, обърнете внимание на която и да е кореспонденция, която сте получили по повод рожден ден, годишнина и/или друг празник. Ще забележите следния ред на изброяване на членовете на съответното семейство: мъж, жена, деца, куче, котка и рибка. Дори кучетата са поставени преди котките, а що се отнася до рибките – не знам към кой джендър приспадат те.

Фактът е, че хетеросексуалните връзки са все още в криза. Един от знаците за този обществен феномен е позицията на жената в края на тези на пръв поглед малки неща. Ала не само – погледнете как се адресира кореспонденцията от официални административни органи. По същия начин – пример: Г-н, Г-жа Х.

Независимо дали сме работещо момиче или съвременна домакиня, ние – жените, сме тези, които се сещат за картичките, избират ги, надписват ги от името на всички и в крайна сметка, се подписваме ретроградно.

И още – в повечето случаи тези картички си ги изпращаме една на друга. Ние сме тези, които отварят пощенския плик, внимателно прочитат пожеланията, отделят време да покажат картичката на половинката (която я поглежда за секунда, за да каже: “Колко мило!” и да продължи да прави своето) и ние сме тези, които я закачват прилежно на хладилника за спомен.

Защо тогава продължаваме да се поставяме на второ място?!?! От уважение? От състрадание! Любов?!