Непростимото, според нас, е следното. Живеем в ХХI-ви век и до ден днешен подписваме писмата, картичките и други покани, поставяйки името си след това на партньора си. Ако не ми вярвате, обърнете внимание на която и да е кореспонденция, която сте получили по повод рожден ден, годишнина и/или друг празник. Ще забележите следния ред на изброяване на членовете на съответното семейство: мъж, жена, деца, куче, котка и рибка. Дори кучетата са поставени преди котките, а що се отнася до рибките – не знам към кой джендър приспадат те.
Фактът е, че хетеросексуалните връзки са все още в криза. Един от знаците за този обществен феномен е позицията на жената в края на тези на пръв поглед малки неща. Ала не само – погледнете как се адресира кореспонденцията от официални административни органи. По същия начин – пример: Г-н, Г-жа Х.
Независимо дали сме работещо момиче или съвременна домакиня, ние – жените, сме тези, които се сещат за картичките, избират ги, надписват ги от името на всички и в крайна сметка, се подписваме ретроградно.
И още – в повечето случаи тези картички си ги изпращаме една на друга. Ние сме тези, които отварят пощенския плик, внимателно прочитат пожеланията, отделят време да покажат картичката на половинката (която я поглежда за секунда, за да каже: “Колко мило!” и да продължи да прави своето) и ние сме тези, които я закачват прилежно на хладилника за спомен.
Защо тогава продължаваме да се поставяме на второ място?!?! От уважение? От състрадание! Любов?!
Надали. До такава степен ли сме привикнали с мястото си в преустановената социална схема, че продължаваме да си изпращаме тези сублиминални знаци, задържащи ни на по-ниско място на семейния подиум?
Разтърсихме се из аналите на “добрия етикет” и установихме, че името на жената е редно да бъде на първо място, тъй като тя е тази, която поддържа семейния “социален капитал”.
Добре звучи, нали? Ама не за дълго. Тези норми и канони са приети преди много време – десетки години– тогава, единственият капитал, който са притежавали жените е бил този. А днес? Работим, грижим се за себе си, семейството, приятелите без да забравяме всички други странични ангажименти, които поемаме ежедневно. Та ние можем и на сън да кажем колко ролки тоалетна хартия има вкъщи, ако ни питат. И какво? Все същото.
Да, такива са съвременните норми на хетеросексуалните отношения.
Да искам би било редно имената ни да бъдат на първо място, но за добри/правилни причини. Именно всичката “БЕЗПЛАТНА” работа, която вършим да бъдат признати.
А какво какво остава за трансджендърите? Късметлии са те, тъй като поне живеят свободно, без да са поставени в рамка и си споделят наравно “капиталите”. В такъв случай и аз бих искала да си има подобно транс-пространство, където да си се разхождам волно по пижама с платнена маска за лице и да се чувствам лек от липсата на множеството социални тагове.
И дори това да изглежда дребнаво, то е един ред по-напред в правилната посока.