Елица: Видях снимка на една жена в интернет, отдолу пишеше нещо за Рене Зелуегър. Първата ми мисъл беше – "А къде е Рене Зелуегър?". След това разбрах. И си я спомних през всички предишни години, на всякакви церемонии с прекрасните й рокли на Каролина Ерера, руса и усмихната и цялата светнала, типично момиче, даже и когато не беше в момичешка възраст. И усетих как мисля за нея като за някого, който си е отишъл завинаги. Защото това е станало с онази Рене Зелуегър, няма я.
Лили: Когато се появи във филма “Дневникът на Бриджет Джоунс”, на мен тя много ми хареса. Хареса ми изпълнението ѝ, хареса ми факта, че беше рискувала красотата на фигурата си и беше напълняла страшно много, за да се впише в образа на Бриджет. Хареса ми, че не беше поредната типична холивудска красавица и си позволяваше да се покаже в неудобни и уязвими за нея сцени. Точно затова я харесаха толкова много хора - защото беше напълно естествена.[[quote:0]]Косара: За мен промяната на Рене Зелуегър е повече от неестествена. Надявам се, наистина да се чуства добре в новата си кожа, макар че съвсем не съм сигурна в това. Жалко, няма да видим повече Бриджит Джоунс такава, каквато я помним от филмите с Рене. Чудя се дали хирургът, който я е превърнал в новото й аз, се гордее със своето произведение и дали това ще увеличи клиентелата му... Съмнявам се.
Елица: Най-голямата ирония е в това, че го е направила точно Бриджит Джоунс. Аз я мислех за своя приятелка, която се справя с нещата и е истинска сродна душа с нейния неувяхващ оптимизъм, любов към Колин Фърт и борбата с онези килца, дето са си наши, но все ни пречат. И точно тя така да ме предаде – обидно ми е!
Лили: Аз мога да разбера какво е направила и не я съдя. Разбирам, че страхът от остаряването (гераскофобия) е един от основните форми на страх, особено за хората и най-вече за жените, които с външността си изкарват хляба. Това, от което най-много се страхуват жените е да не станат незабелижими, заради промяната във външния им вид. Вярвам, че това е въпрос на вътрешно усещане и когато то излъчва този страх, няма значение на какво подлагаме тялото и лицето си, опасността да бъдем незабележими си остава.
Елица: Странното е, че за тези пет години, в които е изчезнала от киното и от медиите, тя не просто е направила някакви подмладяващи процедури, тя напълно си е сменила лицето. Взела е нечия чужда самоличност, все едно има нов живот. И тази нова жена дори не е по-хубава от предишната Рене, нито пък изглежда по-млада, тя е съвсем различна. Така че може би проблемът не е в остаряването, а в нещо друго, нещо като смяна на пола – тези решения трябва да се уважават, ами ако тя изобщо не е можела да живее в собствената си кожа? [[quote:1]]Косара: Честно казано, никога не съм била против пластичните операции и интервенции. Вярвам, че всеки, който се чуства некомфортно в кожата си, има право да направи необходимото, за да се промени. Според мен не е проблемът в пластичните операции, а във факта, че не винаги може да разчитаме на хирурзите, които ги правят. В правилната им преценка, съветите които дават и нещата, които правят. В случай, че тези хора наистина разбираха от естетична хирургия, никога нямаше да имаме повод за дискусии като тази.
Левена: Мен не ме интересува толкова промяната на Рене Зелугър, колкото обществената реакция на осъждане и крайно отричане. Оказва се, че лицето на Рене Зелугър не е нейно и тя няма никакво право да прави с него каквото и да било. Лицето й е на публиката, на феновете, и то дори не нейните фенове, а тези на Бриджит Джоунс. Изобщо, висока е цената на публичността – тези хора губят право на идентичност и самоопределение. Те, телата им, лицата им са станали собственост на публиката, това е сделката им с дявола...[[more]]Елица: Не разбирам само защо тя лъже, че нищо не е направила. Ако е имала нужда от това, ако разбира нуждата на толкова много жени по света да са различни от себе си, защо не застане зад промяната и зад онова, което се е случило с нея.
Да се остарява красиво е очевидно огромен талант. Не може да очакваме всички в Холивуд да са Мерил Стрийп. Рене изглежда просто не може да се справи. Но за мен тя винаги ще си остане Дороти от „Джери Магуайър“, Рокси от „Чикаго“ и Бриджит, естествено. Достатъчно е.
