И ние не останахме безразлични към апела на премиера да ходим на море на нашето море. Някои от нас отговориха с твърдо не, но някои имат и други съображения...
Десислава Димова: Прочетох подробно изказването на премиера във връзка с кризата с руските туристи. Около 80% от "лекцията" засягаше лошите условия по нашето Черноморие и критика към бранша във всички аспекти, които и ние не харесваме. Онова кратко изречение-призив е дори по-малко от останалите 20% от информацията и стои извън всякакъв контекст.
Но тъй като е тиражирано и е основен акцент в изказването, ето и моето мнение: от 7 години всеки август почиваме в едно малко село на нашето Черноморие. И там се забелязват промени, но далеч по-бавни и не така брутални както в популярните Несебър, Слънчев бряг, Созопол и пр. Миналото лято за първи път от много години се излъгахме семейно за няколко дни да отскочим до "уникалния" Созопол. Как да го кажа... беше зле. Много зле.
Юлиана Танчева: Ако отида на нашето Черноморие, то ще е, защото го обичам, а не защото някой политик е отправил някакъв си апел (за който не бях и чула). Във всеки случай не обичам да се застоявам на едно място, когато почивам. Предпочитам да обикалям, и то на непознати земи. Затова шансът да попадна на Черноморието клони към нулата. Последните ми спомени от там впрочем (опреди 5-6 години) са чудесни: съвсем нов семеен хотел в Созопол, със спретнато и удобно ново обзавеждане и мили хазяи.
Кристина Младенова: Аз пък и тази година ще посетя нашето Черноморие, но не защото политик апелира за това, а защото и аз като Юлиана просто го обичам. Истината е, че изпитвам непреодолима сантименталност към него и за момента не мога да си представя лято, без да видя Созопол и плажовете около него. Да, условията по нашето Черноморие не са най-добрите, понякога дори са направо критични, но аз все още поставям на преден план хубавите чувства и емоциите, които съм изпитвала неведнъж в малкия Созопол.
Десислава Димова: Няма как да стане по-добре, защото проблемът не са "фотьойлите, алкохолът, чадърите или шезлонгите", дето премиерът съветва да се "оправят", та да е доволен българският турист. Проблемът е в липсата на всякаква концепция – един построил баварски замък, но канализацията минава насред моравата; друг си направил конак. А насред всичко това се лута Той – българският турист, сипе попръжни, недоволен е и... догодина пак. Здрависва се за довиждане, прибира скарата, ланците, кой с каквото е дошъл – и нищо, ама нищо не променя, защото се връща пак точно толкова непретенциозен на следващото лято. Така че не са виновни само хотелиерите, а и туристите също. И вместо промяната да е морската национална кауза, в такава се превръща статуквото. Е, как да откликнеш?!
Левена Лазарова: Аз самата наскоро отправих призив да ходим на ски на Чепеларе, за да подпомогнем местната икономика. После се оказа, че съоръженията за сняг на пистата са незаконни... Трудно е човек да бъде солидарен с нещо, което не отговаря на ценностната му система. Аз обичам нашето море, писала съм за това и много хора се припознаха в този текст, но това не ми помага да преодолея грозотата, презастрояването и простотията. И тази година ще е първата, в която няма да почивам на нашето море. Жалко.
Преслава Фентъм Флечър: Този призив малко ми напомня на това, което Русия прави с Крим в момента. Има директива, че всеки държавен чиновник е задължен да летува там. Алеко като е казал "опознай родината, за да я обикнеш", е обърнал призмата към България, но го е казал енигматично и изпълнено с любов.
Анелия Зиновиева: Моето мнение е, че криза с руските туристи може и да има, но истината за нея е малко по-различна – няма да дойдат тези руснаци, които са на държавна работа и част от разходите им за почивка се субсидират от правителството. Няма да дойдат и много от детските лагери – по същата причина. Но дали няма да дойдат онези руснаци, които накупиха жилища по морето? Ще дойдат. А като ги слуша човек, ще чуе дълбокото им разочарование от инвестицията... Защото обслужването по нашите курорти не е добро. Защото е мръсно. Защото колите спират на плажа. Защото плаж със златен пясък няма. Защото болести и зарази дебнат във водата, в храната, под шезлонга (онзи скъпоплатен шезлонг). Да, ние, българите, мазохистично ходим на милото моренце от детството ни с наивната вяра и децата ни да запазят мил спомен от нашето Черно море. Там обаче едни същества, расли неясно къде, командват парада и загрозяват гледката. А колко шум вдигат... Критериите на българина или са станали много ниски, или никога не са били високи.
Десислава Димова: След коментара на Анелия се осмелявам да споделя единичен случай, не статистика. На това същото място на юг най-хубавата част бяха руснаците. Самата аз съм изумена от заключението си, но фактите бяха: едни възпитани деца, усмихнати майки и баби, приятно облечени, чисти хора. Съжалих за клишето, в което съм ги мислила.
Юлиана Танчева: Ако търсим съмнителен "лукс", винаги можем да го открием в големите пренаселени курорти; ако искаме тишина и уединение, има си места и за това. Просто човек трябва предварително да проучи много добре къде отива. В епохата на интернет това не е чак толкова трудно.
Елена Миланова: Аз имам една седмица годишно почивка и ми е много ценна. Не мога да си позволя да се нервирам, да се разочаровам от предотвратими неща, важно ми е да изляза от нея отпочинала, с хубави спомени и безчет снимки, които ще ме радват до следващата година. Не мога да си позволя да губя два дни например в редовните “летни вируси” (дължащи се на ниска хигиена – липса на пречиствателна инфраструктура и кофти храна по заведенията). Искам спокойствие, чистота, нещата да стават лесно и ясно, да съм заобиколена от възпитани хора, с добро отношение и чувство за съобразяване.[[more]]Искам хубави гледки, почистен плаж и рехави чадъри. Искам кафето да е хубаво като в Италия и да струва като в Италия – 1 евро. Искам големи пространства, свободни плажове, добре почистени и снабдени със съблекални и душове. Не „зад“, а редувайки платените зони. Искам никой да не ме лъже в сметката, нищо да не си закръгля и винаги да имат ресто. Искам да не се налага някой да остава да „пази багажа“, докато сме в морето. Искам да не ми пукат гумата на колата, защото съм паркирала, където някой си е решил, че е негово място. Искам да не ме изпреварват отдясно. Ей такива простички неща искам за моите 7 дни почивка годишно.
Черно море това може ли го?
