Напоследък, сигурно сте забелязали, зачестиха не само публичните излагации на български политички, но и мненията, че критиките към тях са плод на сексизъм. Ето какво мисли мозъчният тръст на Момичетата от града по тази доста любопитна тема...
Теодора Славова: Мисля, че в случая с „дамата в синьо“ и бедрата на Цецка Цачева става дума за естетика, протокол и вкус. Честно, аз самата като жена се почувствах меко казано неудобно от тоалетчето на посланичката.
Като цяло обаче в България непривлекателните дами, не само в политиката, са жертва на сексизъм и подигравки както от страна на мъжете, така и от страна на много жени. Това е абсолютен факт и не се е променило с „европеизацията“ на обществото ни. У нас физическите диспропорции при жените се считат за грях. Пази Боже да си публична личност. Без да го играя адвокат или да коментирам манталитета и умствения багаж на гореспоменатите госпожи, ще кажа, че едва ли г-жа Ангела Меркел е оценявана по гръдната обиколка и дължината на бедрата ѝ. [[quote:0]] В социалната роля на мъжете, с изключение на актьорите, музикантите и моделите, не влиза критерият „красота и привлекателност“. При тях е достатъчно да са умни (понякога просто достатъчно шумни), находчиви и да си вършат работата. Това е стар стереотип, който едва ли някога ще бъде променен, а, ако това се случи, ще ни се налага да си внасаме публични мъже и особено политици от чужбина.
Елица Павлович: Живеем в държава, в която премиерът се подвизава по анцуг в медиите – и то не докато спортува! Какво да говорим повече. Има и социален елемент – у нас ключът от BMW-то и iPhone 7S-ката с блясъка си затъмняват шкембета, плешивини и развалени зъби. А всеки добре облечен мъж е гей. И по-точно педераст. Съответно, за мъжете е приемливо да са дебели, тромави и невъзпитани, а у жената, напротив, интелигентността доста често върви в комплект със спретнат външен вид и старание да изглежда добре за възрастта и положението си. Може да не е като французойка на 60 години, но има доста симпатични лелки вече. :) Загледайте се в семействата на средна възраст, колко различно изглеждат понякога мъжът и жената. Напълно отделен е въпросът за жените с власт – там това просто не е тяхна работа, за вида им трябва да се грижи някой друг, поне като за начало и като общи насоки. И в тази връзка – на Ангела Меркел лично Лагерфелд й даде някакви съвети за облеклото. И промени се виждат, и са положителни.
Теодора Славова: Дискутираната физиономия на Цецка Цачева или устните на Меглена Кунева няма как да бъдат коригирани дори от Лагерфелд. Напълно съм съгласна с теб и тезата ти относно естетиката на властимащите, но говорим за различни неща.
Бела Чолакова: Вярвам, че подобаващото облекло е въпрос на възпитание. И това важи не само за жените, но и за мъжете. За съжаление, у нас явно дори политиците не са научени да обръщат внимание на стила си. Че основно жените са критикувани за това, говори още по-зле за обществото ни. Добре е хората на определени позиции да имат консултанти дори по въпросите за стила на обличане. Това е сложна материя, колкото и да не им се вярва на някои, и са необходими поне елементарни познания, за да не се стига до излагации. И става дума за излагане не защото някой във Фейсбук не ти е харесал костюмчето, а защото особено на Запад, да се явиш на важно събитие неподходящо облечен, е като да отидеш некъпан и да миришеш на пот. Възприема се като лошо възпитание. По този повод много ми хареса статията на Елица Павлович за личния стил като политическо послание.
В конкретния случай с посланик Мая Добрева смятам, че дори и по етикет, облеклото не й стоеше добре. Но и не беше нещо чак толкова важно, че да предизвика целия този шум. За мен учудващото е, че тази снимка „взриви“ социалните мрежи, че най-четените новини в сайтовете са за Лудия репортер и гаджето му, което се снимало как се целува с чужд мъж или нещо още по-незначително за някоя чалга певица. Докато в същото време не се отразява достатъчно например протестът на родителите на деца с увреждания или необходимостта от адекватни промени в майчиното здравеопазване, които биха спасили живота на много новородени. [[quote:1]] Елена Миланова: Общо взето всички дръпнаха напред в облеклото. :) Нали си спомняте пуловерчетата фигаро от началото на демокрацията. Друг е въпросът, че партийните функционери (у нас политици почти няма, а тези, които ги има, са обругани най-старателно от медиите), носят нисък интелект, провинциален манталитет, които вървят ръка за ръка и с ниски естетически стандарти. И както каза Елица, една 7-ца смятат, че блести достатъчно.
Левена Лазарова: Аз нямам нищо против високите изисквания към жените в политиката и в т.нар. публично пространство, но очаквам да имаме същите критерии към мъжете. Там положението е плачевно, и то не само във видимата част, а в цялото общество. Всички сме ги виждали: жената – наконтена, нагиздена, мъжът – повлекан в анцуг, наперил шкембето напред и заметнал диагоналка през рамо. Може би, вместо да роним сълзи за обруганата "майка на нацията", да погледнем бащицата – защо на него същата простащина му се прощава?!
Елена Миланова: Мога да кажа добра дума за жените в екипа на Йорданка Фандъкова. Не знам дали сте забелязали, че те носят нещо като униформа: черни поли, панталони, сака, бели ризи и всички задължително са с мобилен телефон в ръка, защото явно постоянно им звъни или поне и най-заспалите трябва да обърнат внимание. :) Там съм забелязала (или въобразила) едно послание – ето, бързаме, оперативни сме. Успяват да вдъхнат усещане за екипност, и най-вече "работим!".
Кунева-Пръмова например също носи подобна идея – постоянно пред камерите е прегърнала много дебели папки и "материали", което разчитам като патетичен опит да ни покаже колко работи, чете, знае. За съжаление, компетентност не се постига, като носиш папки. Така че аз забелязвам някакви опити нашите "политици" да направят някакво впечатление с нещо, което общо взето е позитивно. [[more]] Ясно е, че да си дръпнеш полата под задника, като сядаш, е въпрос на навик, който или го имаш, или не...
Елица Павлович: Политички, всъщност политички. :) Което подкрепя моята теза, че у нас жените се справят по-добре с нещата, даже и в този аспект. А онази нещастна душа в синьото костюмче Мая посланичката, тя поне е опитала, жената. Аз съм почти 100% убедена, че гафовете в мъжкия протокол са още по-фрапиращи, но у нас никой не може да ги разчете. Има толкова видове правила за костюми, жилетки, яки на ризата, чорапи, обувки, цвят на вратовръзката и пр. Ще взема да огледам аз снимките на посланиците ни мъже. :)
Елена Миланова: Именно, именно. :)
