ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичетата от света: 2019

Момичетата от света: 2019

Протест срещу насилието над жени - 26.11.2018 г.  Снимка: Български фонд за жените

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На прага сме на нова година. Сега концентрацията на мисъл и надежда, на решителност и вяра е толкова силна, че може би стават чудеса. Не колкото по Коледа, колкото по Нова година. Затова, нека си пожелаем каквото ни е на сърце, пък току виж се сбъднало. Ето нашите пет пожелания за 2019 година!

1. Мир по света

Когато бях малка, баба ми слагаше такъв късмет в новогодишната баница. Всички се надявахме да го избегнем, защото какво по-скучно има за едно дете от "мир". Сега, когато мирът на планетата изглежда толкова крехък, когато начело на двете най-големи ядрени сили стоят доста, меко казано, безотговорни личности, когато се изобретяват нови оръжия и когато провокациите не стихват, ние се молим за едно - нека тази година бъде мирна. Нека да е скучно.

2. Реванш на демократичните ценности

Да, с възхода на популистки партии и политици по целия свят, демокрацията сериозно отстъпи от своите позиции. Довчера немислими твърдения днес изпълват медийните страници не само в страни, управлявани от откровени диктатори, но и в наглед демократични общества. Крайно десни политици и консервативни кръгове налагат теми и повдигат за второ четене въпроси, с които отдавна трябваше да сме приключили - правото на свободно движение на хора, правото на аборт, на образование, на равенство между половете. Крайно време е нормално мислещите и демократично настроените хора и техните политически представителства да си върнат загубените позиции. Същото се отнася и за България, където в управлениeто участват крайни популисти, които ни връщат не само към ценности от патриархалния ред на прадядовците ни, но и откровено обиждат цели групи български граждани (за което после си плащат, справка - Валери Симеонов и обидата му към майките на деца с увреждания).

3. Европа и пак Европа!

Принадлежността ни към Европейското семейство беше цел и визия за цяло българско поколение, това на прехода. Макар и пълното ни доверие към европейския авторитет сериозно да пострада през последните години - благодарение на вътрешни за съюза проблеми, тежката бюрократична тежест, съмнителното поведение на някои от политиците там, българите нямат друг избор, освен да бъдат европейци. Другото е мрак и диктатура от путински тип. Не се заблуждавайте, дори и да се състои, Brexit ще нанесе такива поражения на британската икономика, че скоро никой няма и да си помисли да се отделя от ЕС. Слава Богу, въпреки наглата антиевропейска пропаганда, мнозинството от българите продължават да смятат, че мястото на нашата страна е вътре в Съюза.

4. Правата на жените

Макар и да спечелихме някои сериозни победи през 2018 г., като например правото на саудитките да шофират, а на ирландките - правото на аборт, трябва да признаем, че на много фронтове ние, жените, губим битката. В България загубихме не само шанса да приемем Инстанбулската конвенция, но и шанса заедно с промените в НК за домашното насилие, да бъдат приети текстове относно „насилие, основано на пола“. Защото такова има, независимо  че някои много ги е страх от подобно признание. Благодарение на яростната кампания, организирана от патриотарско-популистки кръгове, с финансиране от крайно консервативни американски църковни организации, с подкрепата на руската и пардон, българската, православна църква, актовете на насилие срещу жени, само защото са жени, остават ненаказуеми в България. За политическите сили, от които се очаква защита на либерални ценности, даже не си струва да се говори. Особено за тези, оглавявани от жени. Срам!

Битката обаче ще продължи и ние няма да се откажем, бъдете сигурни. Да си пожелаем победа!

5. Красива и чиста София 

Предполагам, на повечето жители на населени места извън София, им омръзна темата за Графа. Признавам, и на мен вече ми е досадна. Но ако спрем да протестираме срещу крадливото/некадърното управление на столицата, няма да постигнем нищо. Преглътнахме кафяво-бозавите плочки на Витошка, която старателно беше превърната в провинциално стъргало. Преглътнахме кофите, които преграждат пътя на пешеходците из централните улички. Преглътнахме дупките по улици и булеварди, включително и на тези, ремонтирани преди година. Сега, обаче, търпението на иначе ненормално търпеливите ни съграждани се изчерпа и управляващите поеха някои ангажименти – за по-качествено изпълнение на ремонтите в центъра. Поеха и ангажимент за мерки срещу замърсяването на въздуха през зимата. Аз лично не им вярвам, но нека ме оборят. Нека.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...