Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.

Момичетата от света: 2019

Момичетата от света: 2019

Протест срещу насилието над жени - 26.11.2018 г.  Снимка: Български фонд за жените

СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

На прага сме на нова година. Сега концентрацията на мисъл и надежда, на решителност и вяра е толкова силна, че може би стават чудеса. Не колкото по Коледа, колкото по Нова година. Затова, нека си пожелаем каквото ни е на сърце, пък току виж се сбъднало. Ето нашите пет пожелания за 2019 година!

1. Мир по света

Когато бях малка, баба ми слагаше такъв късмет в новогодишната баница. Всички се надявахме да го избегнем, защото какво по-скучно има за едно дете от "мир". Сега, когато мирът на планетата изглежда толкова крехък, когато начело на двете най-големи ядрени сили стоят доста, меко казано, безотговорни личности, когато се изобретяват нови оръжия и когато провокациите не стихват, ние се молим за едно - нека тази година бъде мирна. Нека да е скучно.

2. Реванш на демократичните ценности

Да, с възхода на популистки партии и политици по целия свят, демокрацията сериозно отстъпи от своите позиции. Довчера немислими твърдения днес изпълват медийните страници не само в страни, управлявани от откровени диктатори, но и в наглед демократични общества. Крайно десни политици и консервативни кръгове налагат теми и повдигат за второ четене въпроси, с които отдавна трябваше да сме приключили - правото на свободно движение на хора, правото на аборт, на образование, на равенство между половете. Крайно време е нормално мислещите и демократично настроените хора и техните политически представителства да си върнат загубените позиции. Същото се отнася и за България, където в управлениeто участват крайни популисти, които ни връщат не само към ценности от патриархалния ред на прадядовците ни, но и откровено обиждат цели групи български граждани (за което после си плащат, справка - Валери Симеонов и обидата му към майките на деца с увреждания).

3. Европа и пак Европа!

Принадлежността ни към Европейското семейство беше цел и визия за цяло българско поколение, това на прехода. Макар и пълното ни доверие към европейския авторитет сериозно да пострада през последните години - благодарение на вътрешни за съюза проблеми, тежката бюрократична тежест, съмнителното поведение на някои от политиците там, българите нямат друг избор, освен да бъдат европейци. Другото е мрак и диктатура от путински тип. Не се заблуждавайте, дори и да се състои, Brexit ще нанесе такива поражения на британската икономика, че скоро никой няма и да си помисли да се отделя от ЕС. Слава Богу, въпреки наглата антиевропейска пропаганда, мнозинството от българите продължават да смятат, че мястото на нашата страна е вътре в Съюза.

4. Правата на жените

Макар и да спечелихме някои сериозни победи през 2018 г., като например правото на саудитките да шофират, а на ирландките - правото на аборт, трябва да признаем, че на много фронтове ние, жените, губим битката. В България загубихме не само шанса да приемем Инстанбулската конвенция, но и шанса заедно с промените в НК за домашното насилие, да бъдат приети текстове относно „насилие, основано на пола“. Защото такова има, независимо  че някои много ги е страх от подобно признание. Благодарение на яростната кампания, организирана от патриотарско-популистки кръгове, с финансиране от крайно консервативни американски църковни организации, с подкрепата на руската и пардон, българската, православна църква, актовете на насилие срещу жени, само защото са жени, остават ненаказуеми в България. За политическите сили, от които се очаква защита на либерални ценности, даже не си струва да се говори. Особено за тези, оглавявани от жени. Срам!

Битката обаче ще продължи и ние няма да се откажем, бъдете сигурни. Да си пожелаем победа!

5. Красива и чиста София 

Предполагам, на повечето жители на населени места извън София, им омръзна темата за Графа. Признавам, и на мен вече ми е досадна. Но ако спрем да протестираме срещу крадливото/некадърното управление на столицата, няма да постигнем нищо. Преглътнахме кафяво-бозавите плочки на Витошка, която старателно беше превърната в провинциално стъргало. Преглътнахме кофите, които преграждат пътя на пешеходците из централните улички. Преглътнахме дупките по улици и булеварди, включително и на тези, ремонтирани преди година. Сега, обаче, търпението на иначе ненормално търпеливите ни съграждани се изчерпа и управляващите поеха някои ангажименти – за по-качествено изпълнение на ремонтите в центъра. Поеха и ангажимент за мерки срещу замърсяването на въздуха през зимата. Аз лично не им вярвам, но нека ме оборят. Нека.

Момиче с много имена – ако Левена ви е трудно, можете да я наричате Лена или Вени. Тези, които не чуват добре, може един-два пъти да се разминат и с Невена. Празнува имен ден на Цветница не защото така е решила, а защото баба й е от шопския край, където на „невен“ казват „левен“. За най-лесно – тя е Невена с „л“, но в никакъв случай не Невел...