ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Момичето паяк: Системата не може да убие свободните

Тя е едно момиче от града. Може би най-щурото от всички. Обича висините, а духът ѝ е толкова волен, че изкачването на светофар в името на перфектния кадър не е никакво препятствие пред целта. Казва се Ина Ангелова. Да, името ѝ не ни говори за нищо познато. По делата ще я познаем. Защото съвсем спонтанно взе решение да покори сградата на Партийния дом с цел да заснеме кадри за кандидатстването си в НАТФИЗ. Но дори да не спечели своето място там, тя получи нещо много по-ценно: обичта на хората и новото си амплоа на Момичето-паяк. Същото момиче, което е враг на всяка система. Представяме ви Ина Ангелова такава, каквато не успяхте да я видите в обективите на другите медии.

Здравей! Преди дни успя да впечатлиш обществеността, като се качи върху сградата на Партийния дом. Притокът на адреналин от протестната атмосфера или усещането за граждански дълг стои зад тази нестандартна проява на активизъм, освен търсенето на различна гледна точка за кадър, с който да кандидатстваш в НАТФИЗ?

Ина Ангелова: Здравей! Преди да се кача върху сградата на Партийния дом, у мен нямаше силно развито усещане за граждански дълг. Впоследствие обаче усетих, че много хора са се впечатлили от направеното от мен. Може би за някои от тях съм била вдъхновител и те да изразят своите позиции на площада. Разбирайки това, у мен се настани усещане на гражданска отговорност. В идеите ми дори не е фигурирало това да се кача върху сградата, всичко беше спонтанно. Не мисля, че е проява на активизъм. В основата на всичко беше кадърът, дори не съм очаквала, че ще бъда видяна. 

В изява сподели, че кадърът отвисоко е бил разочароващ за теб самата. Нека метафорично погледнем към панорамната гледка над страната. Какво вижда там Момичето паяк, ако приемем, че политиката ни е един кадър?

Ина Ангелова: Онова, което се вижда в общ план, са едни затворени сгради. Пред тях се намират всички недоволни и бунтуващи се личности. Бунтът им не спира, а сградите са все така затворени. Никой не желае да чуе ничии искания. По средата на цялата тази картина се намира и полцията. Но въпреки това разнообразието от лица, тяхната пъстрота и единство са една по-скоро приятна гледка. Според мен това е едно добро обобщение на пейзажа в страната.

Прякорът Момичето паяк привидно стана естествена част от твоята идентичност, сякаш си супергерой на новото време. Приятно ли е усещането да те възприемат като такава или дори ти самата не би се определила по този начин?

Ина Ангелова: Чувала съм за прякора Момичето паяк само веднъж или два пъти, дори в последните дни го бях забравила. Не мога да кажа, че е станал съществена част от моята идентичност. Усещането за слава е до голяма степен странно и понякога притеснително. Не съм свикнала да бъда център на вниманието. В повечето случаи популярността няма реална тежест за мен, безразлична ми е. Затова и не бих се определила като супергерой на новото време.

А какви суперсили трябва да притежава един млад човек в България, за да бъде успешен? И какви са твоите лични сили, които те тласкат към висотите?

Ина Ангелова: Мисля, че за да бъдеш успешен, независимо дали тук или в чужбина, трябва най-напред да умееш да слушаш собствения си глас, а после и да намериш своя мечтан и уникален път, към който те тласка интуицията. Важно, разбира се, е да не се влияем от обществения натиск. Не мисля, че личните успехи, които можем да постигнем, се различават в зависимост от страната, в която сме. В България можем да успеем така, както навсякъде другаде, стига да притежаваме тези качества. Възможно е самата аз да не мога да направя разлика в успеха, който можем да постигнем в различните страни, тъй като съм родена тук. Само предполагам, че в някои страни човек може да получи повече подкрепа по пътя на развитието си. Това не променя факта, че личностното израстване си остава в пряка зависимост именно от отделния индивид. Колкото до мен – не мисля, че притежавам суперсили. Своенравна съм. Това е както моето основно качество, така и недостатък. Рядко се съобразявам с това, което ми казват, предпочитам целеустремено да следвам пътя на собствената си интуиция. Нерядко това се оказва грешка.  

 

Знаем, че преди медиите да те нарекат Момичето паяк, си била разпознаваема и като Враг на системата. Коя е системата (или съвкупността от системи), на която си обявила своята лична война? И как една система може да убие личността?

Ина Ангелова: За мен системата е съвкупността от обществото и прилежащите му институции. Мисля, че те са тези, които поставят личността в рамка, карат я да върви по строго определен път. Така те отнемат голяма част от човешката свобода. Ето защо има хора, които просто не могат да бъдат поместени в тази система. Със самото си различие те я унищожават. Сякаш тези хора имат бодли, които се забиват дълбоко в общоустановеното, в нормите. Метафоричните им бодли се изразяват в различията, креативността и алтернативното мислене. Премахвайки свободата, системата ни убива. За мнозина това е неразбираемо, незабележимо. За други пък това е приемливо, носи спокойствие и комфорт и сигурност. Друг начин, по който убива системата, е чрез нейното неодобрение към различния мироглед, с който противниците ѝ поглеждат на света. Моят псевдоним Враг на системата е именно бунтът ми срещу това да бъда поставена в рамка. Не желая да нося етикета на своята еднаквост. Така давам воля и на желанието си да разбия порочната система или, ако не успея да я унищожа, то поне да избягам от нея. Най-страшно е когато системата успее да шлифова мисленето ни от ранна детска възраст. Положително е, че не всеки може да бъде убит от нея. Това зависи от личната осъзнатост. 

В България темата за убиващата система постепенно започна да затихва в медийното полезрение. За сметка на това се появиха управляващи анимационни герои. На кои герои би оприличила съвременните политици? И има ли положителни персонажи сред тях, които обичаш? 

Ина Ангелова: За мое съжаление не съм запозната с анимационните герои на нашето управление. Ако трябва да ги оприлича на някого, то това би бил чичо Скрудж. Мисля, че повечето хора от властта са негови прекрасни олицетворения. Все още нямам свой любим положителен персонаж.  

Има и още...

Аз съм Драго. Момче и хедонист от града. За мен в началото бе идеята, облечена в словото. Ето защо чрез думите ми се срещаме между редовете. В живота си пътувам между серии от грешки и непринудени моменти на почти пълно щастие, като тази странна съвкупност прави от мен един вечен ученик. Ако все още краткият ми живот беше урок, то в основата му е схващането ми, че всяко мое постижение е следств...