ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Моят приятел, полицаят

Ето, в тоя кордон бях сутринта. Още ми мирише униформата на конски обор.

– Не миришеш на обор, а на корупция и наглост. Както всички ние, защото сме пропити с тази смрад от години.

Знам, че той не е Всеки Полицай, както и аз не съм Всеки Протестиращ. Но бихме могли да бъдем представителна извадка. Прочетете част от чата ни и преценете сами. 

Не исках да го унижавам и да размахвам лозунги, исках да го разбера – защо е бил там, от другата страна, защо вярва, че там му е място, а не сред нас, защо се зарадва, когато махнаха палатковия лагер и още повече – защо е толкова уверен в Системата, която представлява, че мисли това, което му се каже. Последното е фундаментален въпрос, който искам да задам на почти всеки българин всъщност.

Може би този мой приятел от МВР, ако не носеше униформа, сега щеше да е от тези на дивана, пред телевизора, за които "няма алтернатива". Все пак аз вярвам в обратното, че той щеше да е сред нас. Но дали дългът му към пагона не е еквивалент на това да си човек, до когото стигат само фалшиви новини? Това е трагично! Властта ще се смени, полицаите – не. Страх ме е.

Разговорът ни започна сутринта на 3 септември, след първите сблъсъци между полиция и граждани, когато провокатори извадиха бомбички, униформените ги изчакаха поне час да атакуват, а след това арестуваха други, случайни мирно протестиращи.

–  Добре ли си?

–  Що-годе съм добре. Дребни наранявания само по ръцете.

– Тоест бил си на преден план. А защооо?

–  Даа. Участвах в сблъсъците сутринта.

–  Вярно ли е че голяма част от софийските полицаи са отказали и затова дойдоха толкова патрулки от други места?

–  Не.

– Като се прибера довечера да ти пиша ли?

–  Да.

Вечерта:

–  Какво стана?

– Всичко нормално. Бетон сме. Изградили са началниците много стройна организация, имаме филтровачни пунктове и не допускаме лица с пиротехника и съмнителни. И сега положението спи. Няма да допуснат и пак да блокират с палатки кръстовища, взети са мерки за това.

–  Нали тази нощ пак ще се разпъват палатки?

– Няма да ги допуснат колегите да направят това. Има нощна смяна в целия център от жандармерия и какво ли не. Вчерашната акция беше перфектна – участвах.

–  Човек... Не ти ли става тъпо?

–  За кое, че ме биха вчера ли?

–  Че реално защитавате това корумпирано, некадърно правителство. А Димитър Кенаров защо го набихте? Един от любимите ми журналисти.

–  Ние не защитаваме никое правителство и мислех, че си по-умна, за да го разбереш. Ние защитаваме законово установения демократичен ред в държавата. Димитър някой-си не съм го бил аз, за да ти отговоря защо.

–  Упражняващите този ред вършат беззаконие след беззаконие. Знам че ги виждаш!

–  Това е съвсем отделен въпрос и не касае полицията. Моля те, недей да ме дразниш, защото съм и без това преуморен от тея протести и всичко. Имам над 130 часа вече извънреден труд само за юли и август. 

– Ми честито, поне ще вземеш заплата. На много няма да им се случи, особено ако не са част от подходящия кръг фирми. Но разбирам, че си уморен и ми е мъчно. Знам, че си обичаш работата. Според мен и вас ви използват, както и нас.

–  Но ние сме на служба, не сме в цирк по желание. Служба е различно от работа, по принцип.

–  Всичко е цирк, когато се ръководи от кукловоди и палячовци. Службата, работата, здравеопазването, образованието, социалните услуги... 

– Деничка, не ме дразни моля те и двамата знаем за какво говорим. Вчера видях какви хора ни скочиха с ритници, бомби, павета и метални пръти.

–  Повечето ми приятели са си тръгнали, като са дошли агитките. Но и промяна –  ясно – няма да стане по умен и красив начин. И историята така твърди. Просто се надявам ти да не си в гмечта, когато/ако това се случи.

– Е, "майките" не си тръгнаха, дори като нашият кордон за малко щеше да ги сгази.

– Ама ние сме от една страна!

Чатът продължава ... 

Деница Стефанова е повече момиче от града, отколкото журналист, въпреки че има 7-годишен опит зад гърба си в различни медии. Преди време решава да зареже професията и да започне да участва в нещата, които допреди само е отразявала с камера и микрофон или с диктофон и фотоапарат. Днес отново захваща познатите оръдия на труда плюс клавиатурата, за да ни покаже какво е научила от другата страна, да н...