На 7 г. баба ме заведе на прослушване в Детския хор “Бодра смяна” и не спрях да пея през следващите 23 години. Това е и винаги ще остане “моето нещо”, любовта на живота ми. Когато се преместих в чужбина, първата ми работа беше да прослушам наличните в града ни хорове. Реших, че е по-добре да остана със спомените си, отколкото да правя компромиси с изкуството си.
Да, в България има хорове от стратосферно ниво и аз имах щастието и гордостта да пея в два от тях. Никога за тези години никой нищо не ми е платил. Никога не съм помисляла, че моят труд може да бъде платен – достатъчно ми беше, че съм там – в редиците на хора, че пея, че обожавам диригентите си, че усещам публиката, че чувствам тръпката от излизането на сцена, че пътувам... Че съм част от нещо голямо, чисто и качествено, което правим заедно – ние, хорът, в който всеки зависи от другия и само заедно можем да постигнем целите си.
А това, драги приятели, е едно от малкото наистина качествени неща, които като култура сме успели да произведем, а не да изкопаем и да задържим много дълго. Българското хорово изкуство.
Ето защо първата ми реакция, когато хористът Георги Петров от “Йоан Кукузел” написа прословутия си статус, беше да се запитам аз какво бих направила – аз определено бих пяла безплатно в Нотър Дам дьо Пари. 35 евро командировъчни – окей, нали всичко друго е уредено? Аз не вярвам в България да има хорист, който да пее с идеята да печели пари. Но... Нека ви кажа трите причини защо седмица след това промених мнението си на 180 градуса.[[quote:0]]Нагласата, че изкуството е нещо безплатно, че трудът на артиста не е точно труд и че артистите “папат от държавата”. Липсваше само уточнението, че истинският труд е само този със сърпа и чука. Да, вярно е, че по време на социализма хористите не получаваха нищо освен тръпката и личното удовлетворение от постигнатото. Навремето това беше и начин човек да “излезе навън”. Да види свят. Да купи шоколадови яйца “Киндер” за децата си и сапун “Палмолив” с 30-те долара, които има право да обмени в чужбина (не говоря за командировъчни), срещу което да изнесе 32 концерта на турне от 40 дни с година предварителна подготовка. Инерцията продължи твърде дълго – 25 години след края на тази ера артисти, които въпреки всички трудности задържат световно качество, се очаква да са готови да работят месеци наред, да “вдигнат 1200 души на крака в Нотър Дам”, срещу което да не получат нищо.
Непрозрачността. Така и не се разбра кой и как е договорил въпросния концерт. И е прав Георги Петров – артистичните среди са смачкани и пазарно некомпетентни, напълно е възможно въпросът никога да не е поставян поради скромност и благоговение пред възможността хорът да пее в Нотър Дам за България! Защо някой да ни плаща за нещо, което сме готови да вършим напълно безплатно? Първоначалната реакция на ръководителя на хора доц. Димитров беше точно такава: културата има нужда от нас, България има нужда от нас и ние идваме. Това е типично и аз напълно го разбирам. Това е цялата история на хоровото изкуство в България, ние така сме отгледани – всичко се прави за чест и слава, от любов.
Но това не оправдава администрацията по никакъв начин. Все пак сме в 2015 г., а ролята на Министерството на културата е безспорно да пази и защитава интересите на културата и хората, които се занимават с нея. Особено тези, които ангажира в подобни събития – именно министерството трябва да се погрижи за артистите си. Хоровото изкуство не е шоубизнес. Ако се замислите, целият скандал е за сума, за която Азис не би си обул чорапа сутрин. Но министър Рашидов се постара да представи хористите като алчни и нахални непатриоти заради това, че са дръзнали да говорят за пари. А това ми се струва тотално сбъркано – някъде там има някакъв експерт, главен или държавен, който е седнал и е написал този бюджет, този план за това събитие в парижката катедрала, който е писал докладни записки, а друг е поставял резолюции. Това са работещи хора с техните имена и отговорности, които на никое ниво не са сметнали за нужно трудът на “кукузелите ми” да бъде възнаграден, а личностите им почетени. Това е отношение, което казва: “Вие не сте ни важни, но нямаме нищо против да украсите събитието ни.” Но 1200 билета по 20 евро са 24 000 евро. И не е “патриотично” да питаме какво е станало с тях, не е патриотично да поставим под въпрос организацията от страна на министерството? В кой век сме?!
Унижението. Очаквах, че министър Рашидов ще се измъкне в по-дипломатичен стил, дори бях сигурна, че ще излезе и ще се извини на “кукузелите си”, казвайки: “Ние заставаме зад вас, ние ще преразгледаме ситуацията, защото очевидно сме направили непростим пропуск и ще запишем този епизод в списъка научени уроци за в бъдеще.”
Вместо това той предложи 100 лева на един (не на всички, а на този, който вдига врявата) от “кукузелите му”, за да спре да пее, да млъкне и го прати в... хор “Гусла”. Явно “Гусла” му се струва достатъчно ниско ниво, където да натири възмутения хорист. “Гусла” обаче е една от емблемите на нашата култура изобщо – този хор, от който е започнал Борис Христов, съществува от 1924 година и е изнесъл повече от 4000 концерта пред 6 милиона души! Това кой друг го може?[[more]]Но да се върна на стоте лева. Хонорарът за един “кукузел” в Нотър Дам в никакъв случай не може да е 100 лева, освен ако министърът е пропуснал една нула например. Очевидно тук желанието е било да унизи конкретния човек, чакащ министерското благоволение да го изслуша на телефона. Но всъщност с поредната си изцепка министърът унизява и цялото хорово изкуство в България.
Тук вече аз няма как да разбера каквото и да било – никакви аргументи за патриотизъм, разбиране и солидарност с каузата на въпросното държавно представяне не мога да приема, защото вече въпросът от частен и организационен (с много видими пропуски и неясноти) става принципен и политически. Остава ясен вкус на подигравка. Някакъв си министър, който не знае кои са хор “Гусла”, си позволява да обижда цяла една гилдия, която друго освен слава на тази държава не е носила, лепейки им стотачки, за да млъкнат, за да не дръзват нищо повече? Колко обидно е това?!
Това е... Усещането ми след този скандал е, че пошлостта и простотията са непобедими. Че са се наместили удобно в някакво кресло, от което посягат вече на нещо много лично и свидно. Ето защо когато разбрах, че във фейсбук се организира митинг, който ще събира 100 лева за Вежди Рашидов, та да спре да е министър, реших да дам своята стотинка. Без надежда за някаква промяна, но като символ на моето омерзение.
