Посещавам детски площадки всякакви – вече повече от девет години. Нови, модерни, стари и занемарени, ограбени и изпочупени – няма значение, където и да сме, винаги в един момент стигаме до тях. Когато се роди големият ми син, повечето площадки около нас все още не бяха обновени и модернизирани. Всичко тънеше в мръсотия, съоръженията бяха изпочупени и амортизирани. Днес почти всички детски площадки в парка “Заимов” са напълно обновени и ремонтирани с изключение на дървената, която отдавна вече е напълно разрушена и разграбена.
Помня периода, в който ги обновяваха и всички трепетно очаквахме да бъдат отворени и достъпни за децата ни. Помня и първия ден, в който Криси – моят по-голям син, се качи на многофункционалната катерушка-пързалка и се почувства като истински капитан, докато въртеше щурвала.
Все още усещам и гнева и безсилието, които ме обзеха, когато видях първите следи от вандалско отношение към току-що построените и пуснати в експлоатация съоръжения. Още ме боли – въпреки че вече не посещавам площадката толкова често и не се налага да се впускам в пререкания и спорове с тийнейджърите, които безсрамно я рушат. Просто не мога, а и не искам да попадам в подобни ситуации. Знам, че това може и да не ми се налага, стига да се предприемат необходимите действия от общината, а именно градските градини и площадки да се заключват и охраняват вечер, както е в повечето европейски държави. Напълно ясно е, че под прикритието на нощта някои хора се самозабравят и изгубват представа за реалността. Тогава пейките в парковете започват да изчезват или безогледно да бъдат унищожавани, детските съоръжения и площадки се разрушават и чупят под кроткия поглед на пенсионерската работна сила на „Егида“.
До неотдавна си мислех, че скоро няма да видя парк с работно време в България. Въпреки очевидните предимства за обществото, а и за общината, до този момент не виждах надежда. Не виждах надежда, че някой ще защити парите на данъкоплатците, които са вложени в тези паркове и площадки, ще се ангажира с опазването им.[[more]]Затова когато попаднах на най-старата детска площадка в Морската градина в Бургас, бях изключително изненадана. Напълно ремонтирана и обновена през 2011 г., тя изглежда като чисто нова и току-що пусната в експлоатация. Защо? Вероятно защото хората се стараят да я пазят и поддържат, защото за разлика от повечето площадки има игрови зони и за най-големите или защото има работно време, оградена е и се заключва нощем. Няма как да знаем, можем само да предполагаме и да чакаме момента, в който и в София ще започнат да се заключват парковете и детските площадки след 22 ч. Сигурна съм, че тогава и нашите детски кътове ще изглеждат като чисто нови и след 4-5 години, досущ като тези в Бургас и много други европейски градове.
Възможно ли е това? Със сигурност. Явно това не е най-важният и решаващ въпрос в случая. Ами кой е тогава?
Защо все още нямаме оградени и заключени паркове в София? Каква е причината и защо на никого не му пука, че парковете ни биват съсипвани за по-малко от година, докато са незащитени нощем?
Защо?
