ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Мръсните тайни на българските медии

Мръсните тайни на българските медии
Поканена съм да говоря по темата „Могат ли поетите да бъдат звезди в наше време, както са били в миналото“ в предаването Cool…t по бТВ. Интересна тема и необичайно събитие в моя живот на човек, който стои съвсем в страни от масовия информационен поток – аз дори нямам телевизор. Това не пречи да се чувствам поласкана и да се подготвя, припомняйки си имената на любимите си съвременни поети и поетеси, които поне според мен са напълно достойни да бъдат звезди – Валери Петров, Калин Донков, Мирела Иванова, Калина Ковачева, Цочо Бояджиев, Азиз Таш и много други. Отделен въпрос е дали те искат да са звезди в общество, в което тази дума е напълно обезценена, а с фалшивия й блясък може да се окичи всеки. Но за това, надявам се, ще стане въпрос в предаването.
 
Поводът да бъда избрана за събеседник са нашите Ретро момичета – популярна рубрика в блога ни, в която Лени и аз разказваме с любов за жени от миналото, които харесваме и които са оставили отпечатък в изкуството, в живота на мъжете до тях, а и на цялото общество.
 
Още с пристигането си виждам как водещата Петя Дикова прелиства няколко ситно изписани листа със сценарий, който изглежда не е чела и „хваща“ по нещо, вероятно подчертано по страниците - „Лора Каравелова си хвърлила булото?“, „Мара Белчева си продала къщата?“, „Евгения Марс спечелила от наградата на Вазов?“. Потвърждавам, всичко това е вярно. „А за Дора Габе и Елисавета Багряна знаете ли?“. Да, отговарям, те са имали общ мъж - Боян Пенев,- но не сме писали за тях. „Тогава откъде знаете?“ пита водещата, видимо удивена. Ами от обща култура.
 
Разговорът протича горе-долу в тази посока. От една страна водещата - цветна, жизнерадостна и некомпетентна - от другата аз и един професионален журналист и писател, опитващи се да разкажем за човешката страна на позабравените музи на българските поети. Да, истина е, че всяка жена, която е останала в историята има прояви, немислими и скандални за времето си, защото това е част от цената, която плащат онези, които живеят без страх.
 
Предполагам разбирате моя шок, когато ден по-късно на екрана виждам съкратена версия на разговора, под която се мъдри надпис „Мръсните тайни на българските класици“! Да кажа, че се чувствам излъгана е много малко. Честно казано предпочитам да бяха манипулирали моя лична информация –близките и приятелите ми ме познават и не биха се впечатлили от нищо. В случая обаче става въпрос за хора, които са отдавна мъртви и не могат да се защитят. За жени, с разказите за които ме е отгледала баба ми, на които се възхищавам от дете и точно затова знам за тях много тайни и подробности. Поставени в контекста на драматичните им съдби и силни характери, тези тайни са съвсем обясними. Поднесени като „мръсни“, те започват да приличат на истории от жълтите вестници и са обидни както за мен, така и за медията, която печели рейтинги по този начин.
 
Вярно е, че изкуството у нас в последните години не е в своя апогей и се нуждае отчаяно от медийна подкрепа.Само че подобни заглавия единствено и само мърсят българската култура и създават чувство за национална малоценност. Защото така велики хора като Яворов, Пенчо Славейков, Мара Белчева или Вазов започват да приличат на „звездите“ от риалити предаванията. Това не е начин да се създаде интерес към нашата литературна традиция. Създаването на интерес е въпрос на културна политика, чрез която обществото трябва да бъде поставено наясно, че величието на дадена личност не се крие в дребните лични пристрастия и областта на интимното, която само медия като тази може да разглежда като „мръсна“.
 

Родена с „риза“ (увита в плацентата), което навсякъде по света е знак за голям късмет. Майка й четяла в болницата „Време разделно“ и я кръстила Елица. Нашата Елица обича да се смее – случвало се е много пъти приятели да я разпознават по смеха – идва от другия край на заведението. Така е научена вкъщи – сдържа гласа си, когато е ядосана, но никога не спи...