Поканена съм да говоря по темата „Могат ли поетите да бъдат звезди в наше време, както са били в миналото“ в предаването Cool…t по бТВ. Интересна тема и необичайно събитие в моя живот на човек, който стои съвсем в страни от масовия информационен поток – аз дори нямам телевизор. Това не пречи да се чувствам поласкана и да се подготвя, припомняйки си имената на любимите си съвременни поети и поетеси, които поне според мен са напълно достойни да бъдат звезди – Валери Петров, Калин Донков, Мирела Иванова, Калина Ковачева, Цочо Бояджиев, Азиз Таш и много други. Отделен въпрос е дали те искат да са звезди в общество, в което тази дума е напълно обезценена, а с фалшивия й блясък може да се окичи всеки. Но за това, надявам се, ще стане въпрос в предаването.
Поводът да бъда избрана за събеседник са нашите Ретро момичета – популярна рубрика в блога ни, в която Лени и аз разказваме с любов за жени от миналото, които харесваме и които са оставили отпечатък в изкуството, в живота на мъжете до тях, а и на цялото общество.
Още с пристигането си виждам как водещата Петя Дикова прелиства няколко ситно изписани листа със сценарий, който изглежда не е чела и „хваща“ по нещо, вероятно подчертано по страниците - „Лора Каравелова си хвърлила булото?“, „Мара Белчева си продала къщата?“, „Евгения Марс спечелила от наградата на Вазов?“. Потвърждавам, всичко това е вярно. „А за Дора Габе и Елисавета Багряна знаете ли?“. Да, отговарям, те са имали общ мъж - Боян Пенев,- но не сме писали за тях. „Тогава откъде знаете?“ пита водещата, видимо удивена. Ами от обща култура.
Разговорът протича горе-долу в тази посока. От една страна водещата - цветна, жизнерадостна и некомпетентна - от другата аз и един професионален журналист и писател, опитващи се да разкажем за човешката страна на позабравените музи на българските поети. Да, истина е, че всяка жена, която е останала в историята има прояви, немислими и скандални за времето си, защото това е част от цената, която плащат онези, които живеят без страх.
Предполагам разбирате моя шок, когато ден по-късно на екрана виждам съкратена версия на разговора, под която се мъдри надпис „Мръсните тайни на българските класици“! Да кажа, че се чувствам излъгана е много малко. Честно казано предпочитам да бяха манипулирали моя лична информация –близките и приятелите ми ме познават и не биха се впечатлили от нищо. В случая обаче става въпрос за хора, които са отдавна мъртви и не могат да се защитят. За жени, с разказите за които ме е отгледала баба ми, на които се възхищавам от дете и точно затова знам за тях много тайни и подробности. Поставени в контекста на драматичните им съдби и силни характери, тези тайни са съвсем обясними. Поднесени като „мръсни“, те започват да приличат на истории от жълтите вестници и са обидни както за мен, така и за медията, която печели рейтинги по този начин.
Вярно е, че изкуството у нас в последните години не е в своя апогей и се нуждае отчаяно от медийна подкрепа.Само че подобни заглавия единствено и само мърсят българската култура и създават чувство за национална малоценност. Защото така велики хора като Яворов, Пенчо Славейков, Мара Белчева или Вазов започват да приличат на „звездите“ от риалити предаванията. Това не е начин да се създаде интерес към нашата литературна традиция. Създаването на интерес е въпрос на културна политика, чрез която обществото трябва да бъде поставено наясно, че величието на дадена личност не се крие в дребните лични пристрастия и областта на интимното, която само медия като тази може да разглежда като „мръсна“.
