Общество

Мъжкият живот на Надя Гулам

Мъжко момиче, жертвало женската си същност, за да спаси семейството си от земен ад.

Момче за всичко, готвач за талибаните, духовник… Тази 34-годишна афганистанка е преживяла немислимото за една жена, представяйки се за безследно изчезналия си брат, какъвто тя няма. Днес тя разбулва самоличността си, разкривайки своята история. 

"Имам  дъщеря, която е по-силна от всички мъже, взети заедно!" Това са думите на майка й, когато става дума за Надя Гулам. Афганистанско пораснало момиче, което още в ранна възраст е трябвало да замени самоличността си, за да може да издържа семейството си. В книгата си, озаглавена "Скрита под своя тюрбан", Надя разказва личната си трансформация при появата на талибанския режим. 

Всичко започва през 1996 г., когато баща й принудително спира да работи. Депресията го завладява, психичното му здраве се влошава и той губи способността да се грижи за жена си, Надя и нейните три сестри.  Междувременно къщата им била разрушена при бомбардировка и всички те оцеляват в бежански лагер в Джалалабад. На прага на отчаянието, Надя решава да направи немислимото, за да преодолее забраната на талибанския режим жените да работят.

Надя, едва навършила 11 годишна възраст, става Зелмай. Прикрива дългата си коса под тюрбан, пристяга гърдите си с платнени превръзки, утежнява гласа си и притъпява женствеността си със строго поведение, на моменти дори безсърдечно. 

"Никога не съм мислила, че ще бъде толкова трудно. И през ум не ми е минавало, какво страдание ще ме сполети. Казвах си, че ще бъде временно и скоро ще бъда отново себе си."

Уви, трансформацията й продължава десет години, преминали в мълчание и страх да не я разобличат. Като фермерско момче, тя започва работа в "плевнята на Бисмиля", където ежедневно е брала домати. Един ден в най-голямата жега, собственикът й нарежда да изчисти кладенеца край обора за символично допълнително възнаграждение. Поради липсата на избор, Надя приема въпреки задухата и невъзможността да свали тежките дрехи, служещи й за прикритие.

През годините Надя не само се сблъсква с тежка физическата работа, но и с пубертета. За да забави промените в женското й тяло, тя следва строг хранителен режим в продължение на шест месеца. 

"Постоянно бях нащрек. Когато хората ме гледаха, си мислих, че ще ме разобличат. До такава степен бях уплашена," признава Надя. "Трябваше да бъда много внимателна, когато говорех, така че гласът ми да не ме издаде," допълва тя. 

И още...


Когато навършва 14 години, местният молла* я взема под крилото си. Надя става негов любим ученик, представяйки се за Зелмай и, скоро след това, е обявена за "Молла Зелмай". Отличие, което Надя не могла да откаже и постепенно отговорностите й в джамията се увеличават. Поради здравословното състояние на Молла, тя започва да му съдейства по време на сутрешните молитви. Надя посрещала ежедневно мъжете в джамията, помагала  по време на поклоненията и удряла с пръчка всеки, който откаже да се присъедини към тях.

Освен с физическите, морални и религиозни предизвикателства, Надя е трябвало да се справи и с емоционалните, когато на 17-годишна възраст се запознава с Ахмал. Младо момче, с което се сприятеляват в училище и което не подозира, че под тюрбана се крие момиче.

"Ежедневно се молих: Моля те, Господи, помогни ми да не се влюбвам," признава Надя. 

Както може да се досетите, младата афганистанка успява да завърши благодарение на мъжката си идентичност. За щастие през 2007 г. съдбата среща Надя със Сара - служител на неправителствената организация CaWaf, набираща средства в помощ на жените в Афганистан. С нейна подкрепа Надя заминава за Испания, където после се установява и живее вече 12 години. Ключов момент от живота на Надя, която постепенно възвръща своята самоличност и за първи път може свободно да бъде жена

“Щастлива бях, че най-накрая можех да следвам, да шофирам, да излизам с приятели и да работя като жена. За първи път можех да съм себе си - да съм свободна.”

Днес тя разказва историята си своята книга - "Скрита под своя тюрбан", поемайки риска да "си изпати". Въпреки това, Надя говори открито за миналото си и един път годишно посещава родния си град. Място, където за мнозина тя все още е Зелмай. "И до ден днешен, майка ми ме възприема като Зелмай. В началото й беше трудно да ме приеме като момче, но с времето до такава степен новият ми образ беляза съзнанието й, че сега й е много трудно да ме нарича отново Надя."

В бъдеще Надя си мечтае да се завърне в родната си страна с помощта на неправителствена организация, за да насърчава образователната система в Афганистан и вдъхне надежда на младото поколение. "Оставих светлината да озари пътя ми, сега ми остава само да вървя напред." 

*(от думата на арабски: مَوْلَى – господин, господар, повелител, на персийски: ملا, на турски: Molla - е познавач и служител на мюсюлманския култ)

 

Ето я и Фантастичната осморка на момичетата, които променят света