Надежда Дерменджиева е изпълнителен директор на Български фонд за жените - единствената българска фондация, която подкрепя активисти, колективи и местни граждански организации, работещи в подкрепа правата на жените и момичетата. Целта на организацията е да бъдат премахнати всички форми на дискриминация и насилие за постигане на реална равнопоставеност на половете във всички сфери на живота. Като магистър по “История на жените и половете“ и “Творческо писане“ към Софийския университет с над 10-годишен опит в гражданския сектор, Дерменджиева е признат експерт в сферите на равнопоставеността на половете и правата на жените. В свободното си време пътува и пише - автор е на книгата „Без упойка“, както и на множество статии за правата на жените.
- Г-жо Дерменджиева, светът стана свидетел на приемането на закон, забраняващ абортите в някои щати в САЩ. Нужно ли е да напомняме, че сме 21-и век, след отдавна настъпилата сексуалната революция и бума на цели поколения, живели с хапчето „антибебе“ от средата на 20-и век? Как отекват тези новини в България?
- Това, което се случи в САЩ е, че Върховният Съд отне фундаменталното и конституционно гарантирано право на жените да имат достъп до услуги, свързани с техните сексуално-репродуктивни нужди. Накратко, правото на избор на жените да решават за собствените си тела вече не е гарантирано на най-високо ниво. Което само по себе си, вероятно ще доведе до приемане на закони за забрана на абортите в някои консервативни щати.
Слава Богу, България е изключително прогресивна в това отношение. При нас този въпрос е приключен преди 60-70 години. Тепърва имаме да работим за благоденствието на младите момичета, бъдещите и настоящи майки, семействата и всички български гражданки – чрез въвеждане на здравно и сексуално образование. Фокусът трябва да бъде превенция; гарантиране на сигурността на жените в дома им; борба с институционалното насилие над бременните и раждащи жени. Изследване на Български фонд за жените от 2019 г. показа, че 76% от българите настояват за здравно и сексуално образование и ние дълбоко вярваме, че страната ни е готова за него. Именно затова, подкрепяме и работим заедно с партньорски организации за разработване на Национална програма за семейно планиране.
Ние публикувахме предложения за конкретни промени, които да подобрят средата, в която гласовете и изборите на жените да са чути и уважавани от цялото общество, в която животът, здравето и достойнството им са гарантирани, и в която всички семейства без изключения са подкрепени в процесите по семейно планиране и всички деца са щастливи, желани и обичани.
- Как Ви се струва: забраната на абортите ще доведе ли до криминалното им извършване или ще намали нежеланите бременности?
- Забраната на правото да прекъснеш бременността си в защитена среда ще доведе само и единствено до задълбочаване на социалните неравенства, както и до по-висока смъртност на жените. Забраната на абортите е лишена от всякаква логика женомразка практика. Вместо да се подобри средата и да се осигурят практики в обществото за обичани деца, които да пораснат като пълноценни граждани, се търси самоцелно „да се раждат повече бебета“, но се създават всички условия за повишаване на смъртността – и на жените, и на плода.
Накратко, колкото по-зле живеят жените в една държава и колкото по-ограничени са техните права, толкова повече ще страда цялото общество, което очевидно живее в дълбоко патриархална, ретроградна и сексистка държава.
- Кой има интерес от такива закони, ограничаващи абортите?
- Никой. Това е напълно лишена от логика практика, която сякаш е присъща най-вече на религиозни фундаменталисти, крайно дясното в политиката и някои ретроградни общности в отделните държави.
- Ако допуснем, че със забраната на абортите ще се родят много нежелани деца, равносметката от появата на такива човешки същества каква би била?
- Тъжна. Но не само – има едно чудесно изследване на проф. Джон Донъхю от Станфордския университет, цитирано и от проф. Робърт Баро от Харвард. То илюстрира, че престъпността в Америка спада почти с 20% близо 20 години след делото "Роу срещу Уейд" и гарантирането на правото на аборт в САЩ, именно защото в обществото израстват желани и обичани деца, които не поемат по „крив път“. Така че, ние не просто бихме живели в по-нещастно, но и в по-опасно общество.
- Няколко съдебни дела отекнаха в публичното пространство със силен обществен ефект. Едно от тях е делото срещу Амбър Хърд от Джони Деп, разглеждано от феминистките организация като „женомразки процес“. Как разчетохте Вие това дело?
- Съзнателно не съм следила процеса, нито медийните публикации около него. Но се надявам, че е било показно́ какво е токсична връзка. И как често обществото ни губи обективността си заради емоционалност и/или симпатии към някого. Не трябва да забравяме нещо много важно:
Домашните насилници не са някакви чудовища на външен вид, а нормални хора, с които вероятно ежедневно общуваме. И жертвите също правят грешки, но това не означава, че не са пострадали.
Именно тук идва нашата лична и обществена отговорност – да заклеймяваме всички форми на агресия и насилие, да докладваме случаите, ако сме свидетели, да предлагаме помощ и подкрепа.
- Домашното насилие в България избуя до небивали размери в хрониките и в нашата страна. Липсата на закони ли са само факторите за това?
- Не само. Най-големият фактор за липсата на закони е липсата на политическа воля. А причините за нея са много – от липса на политическо лидерство и визионерство до липса на чувствителност и разбиране на темата. Но всички тези липси са поправими, ако се проведе нормален диалог между експерти и институции. Обидно е, когато години наред предлагаш решения, които не са чувани, разбирани, приемани, без обяснение и аргументация защо. Освен обидно, е и животозастрашаващо. Защото през всички тези години живота си изгубиха жени, които аз продължавам да твърдя, че можеха да бъдат спасени, ако законодателството ни беше по-добро.
В ръцете на гражданското ни общество е непрекъснато да напомня на политиците, че носят отговорност за живота ни - протести, шествия, петиции и активност, докато не видим качествена промяна.
- Жените днес търсят ли повече правата си, когато става дума за домашно и сексуално насилие?
- Мисля, че да. И това е благодарение на денонощната работа на гражданските организации, доброто партньорство с медиите, публичното говорене. Заедно успяваме да създадем среда, в която жените да си търсят правата все повече.
- Наскоро се сблъсках с темата за сексуалното посегателство по нетрадиционен начин. В Италия мъж е бил осъден от американка, защото й е направил комплимент, че е красива. Ако това е повод за съдебен процес, то накъде вървят отношенията между половете?
- Щом е бил осъден, вероятно комплиментът не е бил чак толкова приятен. Също така, трябва да внимаваме и да следим дали подобни на пръв поглед "сензационни" новини всъщност не са извадени от контекста. А отношенията между половете вървят натам, накъдето би трябвало – към равнопоставеност във всички сфери.
