ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На кого му пука за прошарените корени на Кейт Мидълтън?

На кого му пука за прошарените корени на Кейт Мидълтън?
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Заставянето на жените да се плашат и срамуват от остаряването не е нещо ново, но щом караме да се срамуват от възрастта си все по-млади и по-млади жени, би трябвало да се запитаме коя е “идеалната” възраст, към която се опитваме да се върнем, смята публицистката Емин Сейнър от “Гардиън”.

Винаги съм се чудела какво имат предвид хората, когато казват, че някоя жена е загубила красотата си. Дали смятат, че ако се разрови зад дивана, ще си я намери отново – малко поомачкана, но мила и младежка? Все едно си намерил загубените си ключове, но още по-хубаво – пак можеш да излизаш от вкъщи, а щом красотата ти е непокътната, хората вече няма да те сочат и да ти се смеят, или да бягат от теб, криейки очите си.

Херцогинята на Кеймбридж – Кейт Мидълтън – има опасност да загуби красотата си, ако вярвате на първата страница на “Дейли Мейл” от миналата седмица. Знам, голяма новина. “О, Кейт, възможно ли е наистина да се показваш с посивели корени на 33?”, пита вестникът с отегчен, крайно разочарован тон. Ами да, възможно е, както ясно показва снимката на тила й, където се вижда 1 инч прошарени коси. Де да бяха всички въпроси толкова лесни! За жалост сме свикнали да очакваме такова отношение към по-старите жени, но на възрастта на Кейт, изтъкната от вестника, това прави простъпката й крайно жалка. Как може жена на трийсет и няколко да е толкова небрежна към признаците на остаряването?!

Повечето мъже (и това е нещо, което хората от рекламата биха искали да забравите!) са мили хора, на които не им дреме за целулита, бръчките или прошарените ви корени.
Козметичната индустрия така е оплела потребителките в мрежата си, че преди да са имали шанса да спрат да ползват крем против акне, девойките биват подтиквани да купуват продукти за съхраняване на младежкия вид. Някои млади жени са с ботокс още от юношеските си години. Страхът от остаряването прави младите момичета уязвими за различни безскрупулни практики. Когато бях на двайсет и няколко години, направих една статия за женско списание, за която трябваше да обиколя неколцина пластични хирурзи и да видим кой ще ми сложи ботокс, ще ми направи липосукция или корекция на бюста. Само един не се съгласи!

Заставянето на жените да се плашат и срамуват от остаряването не е нещо ново, но щом караме да се срамуват от възрастта си все по-млади и по-млади жени, би трябвало да се запитаме коя е “идеалната” възраст, към която се опитваме да се върнем. Кремовете, които огромните козметични корпорации искат да купувате, се опитват да ви продадат кожата на вашите 20 години. Спомнете си обаче това време. Тогава имах няколко бръчици и последните петна, характерни за тийнейджърската кожа. Бях бледа заради честото стоене будна до късно. И ако се очаква 20-те ни години сега да ни накарат да намразим ужасно състареното си лице, няма ли да се наложи да се върнем още по-назад?

Каква е приемливата възраст според високите стандарти за красота на “Дейли Мейл”? Още на двайсет и няколко започнах да забелязвам бръчиците тип “пачи крак” и белите косми. Като тийнейджърка имах целулит. Сигурна съм, че съм се родила с видими вени, понеже имам бледа кожа и – какъв шок! – тръбички, пренасящи кръвта из тялото ми. Както повечето хора, никога не съм имала съвършена, гладка, обработена на фотошоп кожа. Може би на 10 г. е можело да се брои, че имам нещо общо с “прасковка”. Натам ли сме се запътили – да смятаме всяка жена над 10 г. за презряла?

“Сега живеем по-дълъг, по-здравословен живот от което и да е предишно поколение, но странното е, че започваме по-млади да се тревожим от остаряването”, пише Ан Карпф, социолог, белетристка и авторка на “Как да остаряваме”. “Това означава, че ще се тревожим ужасно дълго време.” А тревогите, както всеки ще ви каже, действат неимоверно състаряващо.През последните години осъзнах няколко неща, които ме накараха да не ми пука чак толкова от остаряването. Първо, просто игнорирайте всички козметични реклами – аз, например, си казвам, че както рекламите на автомобили или на подбрани блюда от изискани ресторанти, те просто не се отнасят за мен. Аз не съм в пазарния им сегмент; не вярвам в рекламните им послания (ружът върши по-добра работа от който и да било чудодеен крем). Второ, не купувайте и не четете в интернет злобни писания, които посрамват други жени – това само ги насърчава, а вие много рядко ще се почувствате по-добре.

И накрая, осъзнайте, че докато не престанат да се грижат за външния си вид с жалкия мотив да бъдат привлекателни за мъжете, много жени ще продължават да мислят за себе си по този начин. Обаче повечето мъже (и това е нещо, което хората от рекламата биха искали да забравите!) са мили хора, на които не им дреме за целулита, бръчките или прошарените ви корени. Съмнявам се, че изобщо ги забелязват.

Преди няколко години не мислех така, защото тъкмо бях забелязала първите бръчки “пачи крак” и си мислех, че след 30-ата си година ще съм обречена. Но с възрастта човек помъдрява – и се сдобива с няколко бели косъма.