Не знам за вас, но на мен ми втръсна от мрънкащи женички, искащи да изглеждат като стройни манекенки, докато плюскат всевъзможни вредни буламачи и и дори не подозират, че ефективните физическите упражнения изискват доста повече усилия, отколкото да се придвижиш от дивана до хладилника и обратно. Честно казано, нямам нищо против закръглените дами, които имат достойнство и самочувствие да се чувстват добре в собствените си кожи, но съм твърдо против тези, които постоянно мрънкат колко са дебели, едновременно с това, преживяйки поредната калорична бомба за деня. Днес чашата преля, когато се сблъсках с една моя близка, с която родихме почти по едно и също време вторите си деца (тя - месец преди мен) и тя с укорителен тон ме обвини, че съм отслабнала, че въобще не ми личало, че съм раждала и други подобни. Добре де, питам се аз – не е ли ясно, че тези неща обикновено не са в резултат на безупречните ни гени. Съвсем не! Те се дължат и на упорит труд и много воля! Изискват спазването на определени правила и безупречна дисциплина! Вярно е, че за мен нещата се наредиха сравнително и на пръв поглед много лесно, но истината не е и толкова проста...
Аз отказах (в същност драстично намалих , за да сме напълно честни) консумацията на шоколад, а за мен това бе изключително болезнено и травмиращо решение. Може да звучи пресилено, но всички, които ме познават, ще потвърдят, че аз съм типичният представител на пристрастените към шоколад. Да – пристрастените! Изяждах минимум по един шоколад на ден и поне още толкова течен шоколад Нутела, понякога и повече. Това обаче трябваше да се промени и то рязко, и то не защото исках да отслабна, а защото кърмя и това съвсем не се отразяваше добре на бебето ми. Тъкмо напротив – предизвикваше ужасяващи и целодневно неотшумяващи колики. Мобилизирах се и воала – вече не ям шоколад!
За самия период на отказване и кошмарите ми, свързани с него, ще ви споделя друг път. Започнах и да спортувам от съвсем скоро, и резултатите не закъсняха, не само, че престанах да качвам (обикновено кърмещите жени наддават след раждането), но и започнах да слабея. С радост мога да споделя, че вече влизам безпроблемно във всичките си стари дънки - най-близкия и стриктен свидетел и коректив на физическо ни състояние. Явно доказателство, че за да сме в постоянна и безупречна форма трябва да „дадем” нещо от себе си, да спортуваме, да престанем да консумираме всевъзможни боклуци и да се храним редовно, и не на последно място - по малко. Няма как да седим пред телевизора, да не помръдваме и да плюскаме постоянно и да очакваме майката природа да ни дари с безупречен външен вид -уви! Докато не го разберем един път завинаги, постоянно ще сме заобиколени от незадоволени и мрънкащи женички, неспособни да се надскочат и променят. За мен едно е повече от ясно: или искаш да изглеждаш добре и си готов да платиш цената, свързана с това или НЕ. Като не можеш (в което няма нищо лошо), не мрънкай, а се наслаждавай на малките си пороци и удоволствията, които си позволяваш, а не се самобичувай и трови с вечни упреци и обещания от типа –„ От утре започвам да спортувам и минавам на диета“!