Общество

На парче се продава една от софийските перли

Разпродават "на парче" впечатляващата къща ул. Шипка

На парче се продава една от софийските перли

Хотел Империал, ул. Леге и Съборна
 

Една красива стара софийска сграда с нестандартна кула и красива дървена веранда ще бъде разпродадена "на парче". Ако се намери купувач, разбира се, цената не е малка. Става дума за къщата с кулата на улица "Шипка" № 44, с която са свързани много имена и съдби.

Обявен за продажба е един етаж от нея, а сумата, на която е оценен имотът е 430 000 евро. Преди близо 3 години загубихме къщата с кулата в Лозенец, сега пък се дописва съдбата на другата къща с кула, тази, в скъпия район на Докторска градина. 

Етажът, който е на пазара в момента е с отделен вход, напълно реновиран с висококачествени материали или поне така гласи обявата. Разполага с два кабинета, който могат да се ползват и за спални, отделна спалня. самостоятелен хол и отделна кухня с тераса. Имотът се продава напълно обзаведен, по дизайнерски проект. Общата площ на етажа е 132 кв.м.

В архивите къщата е записана на Смедовски, но всъщност има еклектична история като характерния стил на проектиралите я архитекти Фингов и Маричков.

По поръчка на съпрузите Христина и Атанас Смедовски те създали през 1910 г. поредния си кокетен шедьовър в сецесионов стил, с еркери и балкони, с пластични украси, островърха кула и начупена покривна линия. В интериора присъствали любимите на арх. Георги Фингов (чийто баща се познавал с Христо Ботев и бил приятел с Иван Вазов) дървени ламперии, кахлени печки и гипсови тавани.

Подобни постройки са доказателство за широкия творчески размах на българската интелигенция в началото на XX век и изправения гръбнак на нацията.

Стилът сецесион се заражда в края на IX век основно в Австрия и Германия като противопоставяне на салонната култура. Това е еклектичен стил, в който се смесват различни традиции в изкуството. Твърде декоративен стил, с акцент върху орнамента, повлиян от източното изкуство и по-специално от японската гравюра, като същевременно притежава елементи на средновековното изкуство и фолклора. В монументалните изкуства е популярен витражът. Стаите в жилището са различни по големина и високи понякога до два човешки ръста.

През 1938 г. къщата на Смедовски била купена от пословично успешния и почтен софийски търговец на хранителни стоки Георги Гегов, стигнал заедно с брат си Христо от бедността на родното македонско село до собствена фирма, чийто първи магазин и досега стои на бул. "Дондуков". От архивна статия на "Капитал light" научаваме малко повече за историята на двамата братя и на къщата.

Бизнесът на братя Гегови се радвал на успех, заедно те притежавали няколко търговски обекта в града. Успелите мъже си създали имена на честни и успели търговци, но Христо починал, а Георги овдовял. Именно тогава той се нанесъл във вече бившата къща на Смедовски. След него там отишли да живеят дъщеря му Сперанца със съпруга си. Между стените на къщата с кулата се ражда и внучката на Георги Гегов - Елена. 

Очевидно на "Шипка" 44 е кипял буен живот. Отивали са си стари и са идвали нови членове на рода, докато бомбардировката не прекъснала линията на възхода им. И ако счупеният покрив и една-две стени можело да бъдат поправени, пълната национализация на имуществото на Гегов води до смъртта му на 3 март 1948г. 

Въпреки натрапените наематели в къщата семейството на дъщеря му успявало някак с учение и таланти да привлича наоколо си хора на науката и изкуството, а правнукът на съсипания търговец стигнал до спечелена с конкурс позиция във Френската академия на науките.

Фамилията му Кабасанов (на другия му дядо – светило в българистиката) стои с едри букви на вратата на възстановената най-сетне наследствена къща.

Всъщност накъдето и да се обърне скитащият из централните улици на София човек, той непременно ще види някоя от изящните фасади на арх. Георги Фингов. На него древната ни столица дължи голяма част от своя европейски облик, фрагменти от който са надживели и бомбардировките, и разрушителните амбиции на тоталитарното градоустройство, за да зависят днес от интересите на парите.

Следва още...


Архитект Фингов е начертал плановете – с фасадната декорация и интериорите – на повече от сто частни дома не само на софиянци, но и в Пловдив, Казанлък и други градове, а във Варна, Бургас, Свищов, Плевен и Велико Търново е проектирал сам или със съдружници важни обществени сгради, достолепни училища и много банки.

Георги Фингов проектира Шипковата къща в Казанлък и царските ловни хижи в Ситняково. Негово дело са Царска Бистрица, малкия дворец Враня и Първа евангелска църква. Работи по дворцовите сгради в София и Евксиноград.

Архитектът се сдружава с арх. Маричков и двамата печелят проектите за нововъзникващите училища в София, а в конкурса за държавната гимназия "Гладстон" получават първа премия. Сградите и днес респектират с величествената си осанка и мащаби, а характерният архитектурен почерк се чете ясно дори на по-малката Първа девическа гимназия (днес 6-о училище) на ул. "6-ти септември".

Преди Първата световна война арх. Фингов създава импозантната дирекция на БДЖ, Стопанското училище "Мария Луиза" (днес Музей на МВР) и къщата с кулата на Смедовски.

След войната заедно с арх. Ничев създават истински крепости за новите финансови институции: Българската търговска банка, Чиновническото кооперативно застрахователно дружество, Френско-българската банка, Търговският дом, но и красивият хотел Империал (на снимката) за деловите гости на столицата. 

Георги Фингов и съпругата му Райна загиват на 10 януари 1944 г. под рухналата от бомба сграда над скривалището, където са потърсили убежище. Следите от живота му обаче са безспорни и в случай, че притежаваме един милион лева, бихме могли да живеем в една от сградите, които са с негов автограф. 

Перлите на София: Къщата на писателя Константин Петканов