Тази събота имах щастието да се почувствам част от света, някак така неочаквано и противно на заобикалящата ме действителност. Малко преди 20.30 ч. вкъщи започна истинско суетене, ще изключим ли цялото осветление, да оставим ли телевизора, къде са свещите и... В един момент, вследствие на брилянтното предложение на съпруга ми цялото семейство се озова на улицата, готово за среднощна разходка из София. Няма и пет минути по-късно бяхме пред храм-паметник „Св. Александър Невски”, напълно обвит в тъма и явно подкрепил световната инициатива „Часът на Земята”. И така, вървейки към Народния театър, ние малко по-малко започнахме да се доближаваме не към импровизирания event в градината пред него, а към най-големите метрополиси в света като Лондон, Ню Йорк, Париж, Москва, Токио, Пекин, Делхи, Сидни, Найроби, Рио де Жанейро. Стоически потъвайки в мрака на съботна София, за да дадем и ние едно рамо в ярката борба с климатичните промени. Изключително се радвам, че синът ни имаше възможност да преживее емоциите на тази вечер, както и да се наслади на невероятния светлинен спектакъл пред Народния Театър.
Искрено се надявам и вие да сте имали възможност да се насладите и преживеете емоцията на „Часът на Земята”, но ако не сте успели, ви предлагам малко снимки, споделени от приятел и запечатали макар и стотни от този спектакъл.
Снимки: Кристина Тужарова
Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома?
Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...