ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

На второ място сме по спад на въглеродни емисии, но е прибързано да се радваме

На второ място сме по спад на въглеродни емисии, но е прибързано да се радваме
СПОДЕЛЕТЕ ТАЗИ СТАТИЯ

Винаги съм вярвала, че националната гордост трябва да се основава върху успехите, с които можем да се похвалим днес, а не върху победата при еди-коя си крепост преди век и две трети. Затова, когато ми попадна новината, че България е на едно от водещите места по спад на въглеродни емисии в Европа за 2018 г., още самото заглавие ме усмихна и за пръв път усетих онова гъделичкащо чувство на гордост. 

България отчита 8.1% спад на въглеродните емисии спрямо предходната година по данни на Евростат. И се нарежда на второ място след Португалия. Тази тенденция, макар и изразена в по-ниски проценти, се отчита в целия Европейски съюз – новина, която няма как да не зарадва дори най-песимистично настроените от нас

Най-песимистично настроените от нас обаче не бързат да отварят шампанското. Въпреки многолюдните протести в различни точки на света, въпреки че Обединеното кралство обяви климатичните промени за извънредно положение и се нае с нелеката задача да сведе до нула парниковите емисии през следващите 30 години, науката продължава да поддържа мнението, че подобни решения все пак ще се окажат ненавременни и критичният половин градус е преминат.  Надеждата, че примерът на Великобритания ще има ефекта на камъче, хвърлено във вода, и ще последват спешни мерки от страна на световните правителства продължава да ме крепи в моменти на отчаяние. Истината обаче е, че се намираме в етап на овладяване на ситуацията, а не предотвратяване на бедствието.

На фона на неоптимистичните прогнози на учените (и въпреки че сме на второ място по спад на вредните емисии) в България си имаме министър на околната среда, който отрича глобалното затопляне – climate-denialist, както се казва в Щатите, където този феномен е широко застъпен. Националната програма за подобряване качеството на въздуха, разкритикувана от Грийнпийс - България за липса на конкретни срокове и отговорни институции, междувременно се фокусира върху котлите на твърдо гориво – стратегия, която с изумителна упоритост заобикаля основния замърсител на въздуха. 

Широкодостъпен и добре обоснован научен факт е, че големите компании производители на горива са отговорни за близо 70% от парниковите емисии. Това освобождава ли ни в такъв случай от лична отговорност? Дава ли ни зелена светлина да спрем да рециклираме, да спрем да се тревожим за еднократната употреба и етичната консумация? 

В моите очи не. Но значи, че личната отговорност и индивидуалният избор отдавна не са достатъчни мерки за справяне с проблем от такива мащаби. И може би е време да поискаме от правителствата си да погледнат проблема честно в очи и да застанат на страната на здравия разум, а не на петрола. Много скоро ще трябва да направим избор между живота, който познаваме, и живота, който бихме могли да завещаем на децата си. За да направим подобен преход обаче, е нужна силна политическа воля, не само лична отговорност и чаша за многократна употреба.  

 

Запознайте се с Данита, която обича планината и си носи боклука в раницата!