Тя е движещата сила на Българския фонд за жените (БФЖ). Двигател с вътрешно горене, подхранван от стремежа за справедливост и равнопоставеност на половете. Ако следите дейността на фонда, значи вече знаете, че той систематично и със страст работи за създаването на женски общности в България, за овластяването на жените и за преодоляването на редица проблеми, пред които са изправени 51,5% от населението, а именно – жените.
Тя е Надежда Дерменджиева, изпълнителен директор на БФЖ – единствената българска организация, която подкрепя местни неправителствени организации (НПО), работещи по правата на жените за постигане на реалната им равнопоставеност във всички сфери на обществения живот и за премахване на всяка форма на дискриминация. Решихме да поговорим с нея именно преди изборите, защото на 4 април ще поставим основите на политическата ни действителност за следващите 4 години, а това е от изключително значение, особено ако не сме съгласни със сегашното положение. А ние не сме.
"Ако изборите променяха нещо, щяха да ги забранят" – важи ли това и за феминизма?
Надежда Дерменджиева: Феминизмът е променил и променя много неща, затова и на някои места се опитват да го забранят. Феминизмът е променил и самите избори – от това, жените да имат право да гласуват, до това, жените да могат да се кандидатират и да бъдат избирани. В момента борбата е за повече феминист(к)и в политиката.
До какви промени доведе дейността на БФЖ?
Надежда Дерменджиева: Български фонд за жените има 3 основни дейности – предоставяне на знание и финансиране на активисти, колективи и граждански организации, които работят за правата на жените (така наречените изграждане на капацитет и грантмейкинг), както и застъпничество – тоест участваме в процеси, свързани с изготвяне и приемане на политики и законодателство, свързани с правата на жените (буквално – "застъпваме се" за жените). Правим и много кампании, свързани с повишаване на чувствителността на хората за (не)равнопоставеността на половете.
Тоест създаваме все по-благоприятна среда, в която се разпознават и се говори за проблемите на жените и момичетата.
До какви промени доведе дейността ни? Първо, има организации, които в момента са изключително активни, които са създадени с финансиране от нас. Второ, Шествието за правата на жените, което за първи път проведохме през 2017 г., вече се случва всяка година, все повече хора идват и е все по-ясно, че 8 март е ден за политически активизъм. Трето, всяка година подкрепяме между 80 и 100 проекти и инициативи, свързани с правата на жените и момичетата, достигащи обаче и до най-уязвимите и маргинализираните – бежанки, самотни майки, жертви на насилие, жени и момичета от малцинства и т.н.
Четвърто, въпреки разни ретроградни настроения, средата е все по-отворена и приемаща феминистките теми (пресен пример – обществената подкрепа, която Мария Бакалова получи след сексистките изказвания на бившия й преподавател). Пето, свързано със средата, все повече жени открито говорят за проблемите си, за насилието, за дискриминацията, за сексизма, и са все по-чути.
И шесто, въпреки фиаското с Истанбулската конвенция, след което България ще има да се срамува пред света години наред, има промени и в Наказателния кодекс, и в други закони, които припознават принципа на равнопоставеността на половете и защитават жените от насилие и дискриминация.
В моите очи тези промени са под санитарния минимум, но за начинаещи като нас стават. И нещо последно – в никакъв случай не приписвам всички промени в средата само на БФЖ, но вярвам, че сме допринесли пряко за всичко изброено – с усилията си и с ресурсите си.
Кой се опитва да "забрани" феминизма (или поне да го ограничи)?
Надежда Дерменджиева: Така е, има опити да се забрани феминизмът, но и всичко прогресивно, всякакъв напредък, свързан с правата и достойнството на най-уязвимите членове на обществото ни. И това е глобална тенденция – има един много добър доклад на Европейския парламентарен форум, който се казва Agenda Europe, и който много добре описва как си партнират крайнодесни групи и религиозни фундаменталисти, финансирани от Америка и Русия. Има много статии по въпроса и в Open Democracy. Та, България не е изключение.
У нас пресните примери за атака срещу правата на жените са покушението срещу Истанбулската конвенция и непрекъснатите опити да бъде отнето правото на жените да прекъснат бременността си (право, което имаме от 60 години!). Съвсем пресен пример е и пълното бездействие на институциите по приемане на промените в Закона за защита от домашно насилие, предложени от Министерство на правосъдието. Ако добре се огледаме от къде идват атаките срещу правата на жените, не можем да не споменем ВМРО, които дори се хвалят в предизборния си клип, че са спрели Истанбулската конвенция.
Това, освен изключително цинично, в превод означава "не направихме абсолютно нищо за жените, жертви на насилие".
Достатъчно е да разгледаме листата с кандидатите им, за да намерим ДС агенти (по последни медийни публикации), пастори с назадничави идеи, политически опортюнисти от създадени наскоро НПО-та, борещи се с "ирански травестити", "норвежки гейове" и всякакви подобни измислени врагове. Случващото се е адски смешно и адски страшно. За мен на тяхната съвест трябва да лежат всички убити жени от 2018 година насам, на които държавата ни не предостави никаква адекватна закрила.
Имат ли представителство тези хора/организации в настоящата предизборна кампания?
Надежда Дерменджиева: Да, както споменах вече, тези хора имат политическо представителство, най-вече в лицето на ВМРО, но като цяло – във всички "играчи", самопровъзгласили се за консервативни. Доста се е напълнило в крайнодясното политическо пространство в момента. Накратко – тясно е вдясно. Но истината е, че в една истинска демокрация, може да има всякакви политически субекти. Но в една истинска демокрация, правата на човека не са заложник в политическите игри, кандидат-политиците не лъжат безнаказано и не се заиграват със страховете на хората.
Плашила като "джендъри" използват само тези, които нямат какво друго да предложат.
Нямат визия, нямат капацитет да измислят нещо прогресивно, нещо, което да даде надежда на хората, че има добър живот и след Ковид.
А имат ли представителство жените?
Надежда Дерменджиева: Не, не мисля, че жените и женските права имаме политическо представителство в момента. Има жени в политиката, но това е нещо съвсем различно и както видяхме, не означава нищо. Пример: госпожа Корнелия Нинова, чиято партия до края на 2017 година събираше подписи за ратификацията на Истанбулската конвенция, а през 2018, след фейсбук статуса на своята лидерка, рязко размисли.
Как темата за равнопоставеността е разгледана в политическите програми?
Надежда Дерменджиева: Изобщо не мисля, че равнопоставеността е разгледана в политическите програми. Затова пък жените сме разглеждани като "за разплод", както написа Светла Енчева в блестящия си анализ наскоро.
Жертви на насилие и майки студентки – това ли са жените, към които е насочен политическият фокус?
Надежда Дерменджиева: Ако ме питате как присъстват темите за жените и правата на жените в програмите на различните партии – да, така ни виждат, като жертви и раждащи. Което показва абсолютно неразбиране на темата за неравнопоставеността между половете и правата на жените. Но пък показва и друго – успеха на гражданските организации да сложат в политическата адженда темата за домашното насилие.
Ако ме питате как партиите таргетират жените като избиратели – никак.
Не виждам капацитет, стратегическа мисъл и таргетирана комуникация с различните групи избиратели. Виждам кряскане, информационен шум, омраза, клишета и тук-там послания, даващи надежда и напомнящи ни, че можем много повече. С което съм съгласна.
Освен за достойно майчинство, за какво още можем да се надяваме като жени?
Надежда Дерменджиева: Честно казано, мисля, че в България все още се надяваме и жените да сме хора.
Има и още...
Защо тези неща не са включени в предизборните платформи?
Надежда Дерменджиева: Аз наистина вярвам, че липсва експертен капацитет по теми, свързани с права на човека. И не само по тях. Липса ми дългосрочна визия за развитие и просперитет, липсва ми послание, което да ме накара да се гордея, че съм от България.
Пример – продаваме се като дестинация с евтин алкохол, а не като място с уникални минерални извори.
Липсва ми самочувствие. Липсва ми надежда. Някой, който да каже: "Вярно е, зле сме, но ето как ще се оправим…". И струва ми се, че в момента в политиката, както и кандидат-политиците, с малки изключения, са хора, които просто няма с какво друго да се занимават в живота.
Кой печели от това жените да бъдат потиснати и запратени вкъщи, до печката?
Надежда Дерменджиева: Истината е, че никой не печели. Освен разни психопати, сексисти и насилници. Колкото по-добре живеят всички членове на едно общество, толкова по-проспериращо е то. Мъчно ми е, че у нас някои си мислят, че равни права за уязвимите групи, означава по-малко права за всички останали.
Относно равнопоставеността на половете – насилието над жени струва милиони на всяка държава годишно, балансираното представителство в бордовете на големите компании им носи само и единствено повече печалби, достойното заплащане на женския труд води до финансова независимост на жените, а оттам – до намаляване риска от насилие и/или увеличаване на шансовете за спасение.
И нещо много важно – преодоляване на половите стереотипи още в детска възраст означава децата да мечтаят, без да им бъдат налагани изкуствени граници.
Не е срамно едно момче да си желае да бъде просто добър баща и трябва да бъде напълно нормално едно момиче да вижда себе си като бъдещия президент на държавата.
По какво се различава "нашият" феминизъм от феминистките движения в други страни?
Надежда Дерменджиева: За добро или зло – по нищо. Просто мащабът е по-малък. И у нас, както и по света, във феминизма има различни течения – някои по-радикални, други по-умерени.
И у нас има жени, които открито говорят за дискриминация и насилие – по света това се нарича #MeToo, тук – ежедневие.
И ние организираме Шествие за правата на жените, и в България има женско движение, има Български фонд за жените. Няма как да се различава феминизмът по света, просто защото проблемите на жените и момичетата са почти еднакви, независимо от различните контексти.
Какво не трябва да забравяме, когато влезем в тъмната стаичка, за да подадем своя глас?
Надежда Дерменджиева: Не трябва да забравяме, че една от най-големите лъжи, която ни е натрапвана през последните години, е, че от нас нищо не зависи. Не трябва да забравяме, че хора и партии, които ни предлагат само омраза към другия, никога няма да могат да ни осигурят по-добро бъдеще. И не трябва да забравяме, че България е част от Европа и света и това е повод само и единствено за гордост.
Жените и "традиционните" ценности в предизборната кампания
