Един от редовните ми нощни маршрути е по "6-ти септември" между градинката на "Кристал" и "Гурко", където свивам вдясно - знаете накъде... Всъщност идеята за тази история беше да е нещо като коледна, но не светла, просълзяваща от възторг и облагородяващо оптимистична, а точно обратното - пробуждаща съвестта и дълбоко заровеното великодушие, пък било то и веднъж в годината. [[quote:0]] След като отмина бившето "Мохито", в същата сграда (държавна, Военната печатница), но отстрани, по пътя ми има колонада, която осигурява малко завет на оголено пространство с размерите на правоъгълна стая. Там дори и на минусови температури спят бездомници/клошари, завити презглава с розови и жълти юргани (затова не мога да ги видя и различа) и прецизно разпределили "помещението" със спретнати обособени купчинки от мизерна собственост. Сигурно рано сутрин стават и поемат нанякъде заедно с "покъщнината" като костенурки, а вечер, след като чиновници и служители се приберат, наново окупират своя хабитат. Може би има и епични битки за това право, от които би се получила литературна класика, пълна с интриги, емоции, баталии, отмъстителност и триумф на по-умния или на по-силния.
Бездомници има навсякъде по света, даже ми се струва, че нашите са сравнително малко. Въпросът е, че там съществуват благотворителни организации и обърнати към нищите, унижените и оскърбените истински църковни служители (а не оядени и подпухнали агенти на Държавна сигурност, возещи се с "Линкълн"-и и загнили от светски разкош, забравили Божието слово и интересуващи се само от наемите на патриаршеските имоти). Да сте виждали безплатни кухни пред някоя наша църква? В другите страни има и нощни приюти, където подслоняват нуждаещите се, къпят ги, хранят ги, обезпаразитяват ги и им осигуряват чисто легло в топла стая, след което на сутринта ги изпровождат по нелекия им път... [[more]] Тъй като често давам милостиня (лев-два) на няколко старици в центъра, стискайки костеливите им нашарени с петна и вени ръце и пропускайки покрай ушите си благодарността им (не е хубаво да го споменавам, защото Спасителят е казал, че това се върши тайно, "лявата ръка да не знае какво прави дясната", но тук се налага), съжалявам, че нямам възможност да видя спящите и да ги питам дали нямат нужда от нещо (всъщност тъп въпрос). И тъй като не можем да разчитаме на институционална помощ за бедните, уплашените, обърканите и отхвърлените (да, знам, че сигурно е по тяхна вина, че вероятно са мързеливи и неуки, но аз или вие спокойно можем да се окажем на тяхно място), нека изберем да помагаме, без да съдим, с малко, но редовно (но не на "изпусналите влака" и "нуждаещите се от лекарство" тлъсти млади хитреци). Жестът и симпатията, топлотата и съпричастието са важни, за да си върнат тези хора за момент достойнството и самоуважението.
Боян Атанасов е жива софийска легенда, човек на живота, на киното, на театъра, на музиката. Само който не го познава, само той не се е впечатлявал от неговите енциклопедични знания в гореизброените области и не само в тях. За наша радост Боян има собствен блог, статии от който публикуваме при нас с неговото любезно съгласие. Останалите му титанични материали можете да откриете тук.
