[[more]]Наближават зимните празници – Рождество Христово, Нова година, безкрайната серия именни дни... Покрай тях идват и богатите трапези, които в българската народна традиция задължително са с месо според сезона, свинско или агнешко. Е, а на такава трапеза винаги ще се намери и някой екземпляр от новата порода правозащитници – стръвните вегани.
Принципно вегетарианецът, дори и в радикалната си модерна форма – веган, е милостив, добър човек, който обича животните и, воден от желанието да не убива живи същества, е избрал да не яде месо.
Съвсем друго животно е настървеният веган. Сякаш потиснатият му апетит за плът сублимира в сферата на емоциите – той става злостен към месоядните си събратя от вида хомо сапиенс и използва всяка удобна възможност да ги уязви, да провокира чувството им за вина, да ги накара да се чувстват убийци. Той пуска из фейсбук укорителни картинки с призиви “Спаси едно агне за Великден!”, с кръвожадно ожесточение публикува репортажи с неразфасовани животински трупове от месарници и скотобойни. От любов към животните настървеният веган забравя човека. [[quote:0]]Отказът от ядене на месо не му е достатъчен. Веганският активизъм е способен да открие престъпление и в носенето на дрехи и обувки от кожа и дори от козина. Дори и дрехи с декоративна изкуствена козина пораждат у него неврастенични изблици, придружени с клетви към носещите ги да изтърпят същата болка и да бъдат одрани живи във ферма за кожи...
Скъпи вегани и веганки, разберете едно: човекът стои по-горе от животните – биологически факт. Разумът, душата, интелектът му, способността да се погледне отстрани, му дава право да има морални принципи. И точно те, ако са достатъчно здрави, му позволяват едновременно и да обича животните, и да яде месо. Моят личен морал, който вероятно е дълбоко традиционен, приема отглеждането на животни за храна, но трудно приема лова като спорт, за едното забавление.
Дори и най-долното, и най-презряно човешко същество на този свят има право на лично пространство, в което само да избира храната си според своите традиции, далече от пропагандни крясъци. Докато личният ти избор засяга само теб, принципите ти са достойни за уважение. Нахлуеш ли с в света на другия с агресивни лозунги и укори, нито ти, нито каузата ти ще спечели.
Приятели на животните, насочете настървението си другаде. И приемете, че важно е не дали ядеш месо, не дали носиш кожени и вълнени дрехи, а уважението към храната и разумното отношение към дрехата. Да не изхвърляме храна, а да я споделим с когото има нужда. Да не трупаме стотици чифтове обувки в килера, а да имаме точно толкова, колкото са ни нужни за ходене по улиците (е, и за да се поглезим мъъъничко и да изглеждаме шик в някой специален ден).
Именно чувството за мярка е едно от качествата, които ни отличават от животните. Не го губете, моля.
