ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Навални към съпругата си: Любовта ти ме спаси!

Навални към съпругата си: Любовта ти ме спаси!

Руският опозиционен политик Алексей Навални дойде в съзнание преди дни, след като беше отровен с „Новичок“. Днес той публикува трогателно обръщение към съпругата си, с което благодари за грижата и любовта й, защото именно те са го спасили.

„Юлия и аз имахме 20-та годишнина, но се радвам, че пропуснах деня, защото днес знам малко повече за любовта, отколкото знаех преди месец.

Със сигурност сте виждали това стотици пъти във филмите, чели сте го в книгите: един човек лежи в кома, а друг със своята любов и постоянна грижа го връща към живота. И ние се държахме така. Също като във филмите за любовта и комата. Аз спях и спях, и спях. Юлия идваше, говореше с мен, пееше ми песни, пускаше ми музика. Няма да лъжа  не помня нищо.

 Но ще ви кажа какво си спомням със сигурност. Не може да се нарече точно спомен, по-скоро емоции и чувства. Беше толкова важно за мен, че остана запечатано в главата ми. Лежах. Вече бях излязъл от комата, но не разпознавах никого, не разбирах какво ми говорят. През цялото време чаках само нея, за да дойде. Не знаех коя е, беше неясно, не знаех и как изглежда. Дори когато се опитвах да се фокусирам върху образа й, не си спомнях. Но тя беше различна, разбирах го, затова лежах и постоянно чаках да дойде. Тя идваше и ставаше моят главен лекар. Беше й удобно да ми оправи възглавницата. Нямаше тих състрадателен глас. Казваше шеги и се смееше. Когато тя беше наоколо, идиотските халюцинации изчезваха. Беше добра. Когато си тръгваше, ставах тъжен и отново започвах да я чакам.

Нямам никакво съмнение, че това има научно обяснение. Може би, когато хващах тембъра на жена ми, мозъкът ми стимулираше отделянето на допамин и това ме караше да се чувствам по-добре. Всяка среща беше буквално терапевтична и ефектът от чакането беше увеличеният допамин. Но независимо колко готино звучи научното обяснение, знам със сигурност от личен опит – любовта лекува и връща към живот. Юлия, ти ме спаси и това трябва да бъде включено в учебниците по невробиология.“

 

 

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 

Пост про любовь ❤️. У нас с Юлей 26 августа была годовщина - 20 лет свадьбы, но я даже рад, что пропустил и могу это написать сегодня, когда знаю о любви немного больше, чем месяц назад. Вы, конечно, сто раз видели такое в фильмах и читали в книжках: один любящий человек лежит в коме, а другой своей любовью и беспрестанной заботой возвращает его к жизни. Мы, конечно, тоже так действовали. По канонам классических фильмов о любви и коме. Я спал, и спал, и спал. Юля @yulia_navalnaya приходила, говорила со мной, пела меня песенки, включала музыку. Врать не буду - ничего не помню. Зато расскажу вам, что точно помню сам. Вернее, вряд ли это можно назвать «воспоминание», скорее, набор самых первых ощущений и эмоций. Однако он был для меня так важен, что навсегда отпечатался в голове. Я лежу. Меня уже вывели из комы, но я никого не узнаю, не понимаю, что происходит. Не говорю и не знаю, что такое говорить. И все мое времяпрепровождение заключается в том, что я жду, когда придёт Она. Кто она - неясно. Как она выглядит - тоже не знаю. Даже если мне удаётся разглядеть что-то расфокусированным взглядом, то я просто не в состоянии запомнить картинку. Но Она другая, мне это понятно, поэтому я все время лежу и ее жду. Она приходит и становится главной в палате. Она очень удобно поправляет мне подушку. У неё нет тихого сочувственного тона. Она говорит весело и смеётся. Она рассказывает мне что-то. Когда она рядом, идиотские галлюцинации отступают. С ней очень хорошо. Потом она уходит, мне становится грустно, и я снова начинаю ее ждать. Ни одну секунду не сомневаюсь, что у этого есть научное объяснение. Ну, типа, я улавливал тембр голоса жены, мозг выделял дофамины, мне становилось легче. Каждый приход становился буквально лечебным, а эффект ожидания усиливал дофаминовое вознаграждение. Но как бы ни звучало классное научно-медицинское объяснение, теперь я точно знаю просто на своём опыте: любовь исцеляет и возвращает к жизни. Юля, ты меня спасла, и пусть это впишут в учебники по нейробиологии

Публикация, споделена от Алексей Навальный (@navalny) на

 

 

Русия отново отрече обвиненията за отравянето на Навални

Каролина е момиче, което живее по ноти. Сутрин пие кафето си мляко и музика, през деня чува мелодии в клаксоните на автомобилите, в скърцането на трамваите по релсите, в стъпките на минувачите, в ремонтите на пътищата, във вятъра, който гали клоните на дърветата. Вечер пее в дует с голямата си любов - Града. Понякога му изневерява с някой самотен плаж или достолепен планински връх, но накрая винаг...