Общество

Най-впечатляващите акции по света за 8 март

Заедно срещу насилието

България не само е страна на обърканите празници. Тя е и страна на обърканите ценности. Когато бях малка, празнувахме на 8 март деня на труженичката, онази, която без признак на умора стои на поточната линия от изгрев до мрак, а после грохнала застава пред печката, за да нахрани и напои благоверния. Тогава изглежда не е имало някой, който да ѝ подскаже, че позицията й в кухнята би могла да бъде и стратегическа – все пак именно там стоят ножовете. 

След това, когато пораснах, отново празнувахме 8 март – този път като празника на мама. И ми беше натяквано, че съм нямала празник, нали съм нямала деца. А като нямах деца, значи не бях истинска жена. Само да вметна, че едни от най-прекрасните жени, които познавам, нямат деца. Някои не искат (представяте ли си колко скандално?!?!), други не могат (но се борят със зъби и нокти), а трети не бързат, защото смятат, че или моментът, или човекът (а защо не и двете) не се е появил. 

После станах майка – на много деца. И продължих да не съм истинска жена. Защото отказвах да се примирявам с посредствеността. Не ми беше по вкуса, че всеки път, когато децата ми се разболяваха, аз трябваше да "бягам" от работа, за да ги гледам. Да се обяснявам и да се чувствам виновна. После заминахме извън България, а тук бях жена, ама не точно, защото - нали съм чужденка. 

И така, години наред никой на нашите ширини не разбра, че на този ден се празнува равноправието на жените, борбата им за достойно отношение и достойно възнаграждение. Знам, че някои от нас вярваме, че това е денят на проскубания карамфил в смачкан целофан (или на уханния зюмбюл, ако сме станали по-рано, за да се преборим за него), но този ден е тръгнал по други причини и се отнася за политическите и човешките права на жените, както и на борбата за признаването им. Въпреки това, че в някои страни тези права все още са само мираж.

Правá, но и отговорности, ще кажете. Така е, историята познава изключително силни жени, които са имали възможността да променят хода на историята, но като са отстоявали позицията си. И сега има такива. Някои избраха да изразят себе си в сърцето на София, други предизвикаха закостенелия патриархален свят в центъра на Париж, а трети застанаха срещу страха на площада в Мексико. 

Франция

В столицата на Франция жените от организацията Femen направиха невероятен пърформънс по улиците на града, като предизвикаха света да обърне внимание на "патриархалния вирус", който се превръща в "пандемия". Около 40 членове на групата се събраха голи до кръста на Place de la Concorde, където сред пурпурен дим скандираха лозунги и развяваха знамена. 

Румъния

Няколко дни по-рано румънки организираха флашмоб на международния феминистки хит El Violador Eres Tú ("Насилникът си ти"). Те настояха за спешни мерки от страна на държавата, за да се адресира кризата от насилие над жени. Част от исканията им са: създаване на достатъчно центрове за преживели травми жени, декриминализиране на сексуалния труд, въвеждане на уроци по полово равенство и сексуално образование в училище. 

България

У нас шествието за правата на жените беше снощи пред Министерски съвет, като в него взеха участие организации за женски права, които излязоха навън съвместно с майките на деца с увреждания и медицинските сестри. Именно на стълбите на Министерски съвет е и инсталацията от обувките на сестрите, оставени като символ на протеста им за достойни условия на труд. А до тях вчера се появиха и цветя, още един знак за съпричастност към каузата. Дъждът не уплаши тези, които се бяха събрали под мотото "Феминизмът е за всички!". Защото според организаторите феминизмът е именно за всички тези, които искат свят, в който всеки може да бъде и да изразява себе си, без да го е страх, че ще бъде дискриминиран или ще стане жертва на насилие. Феминизмът е за всички, които искат "мъжко момиче" да престане да бъде синоним на смела, а "женчо" на страхливец. Феминизмът е за всички, които не искат да се примирят, че всяка трета жена в България е жертва на насилие. Както и отказват да повярват в стереотипа, че "мъжете са агресивни по природа". 

Мексико

А днес Мексико осъмва без жени по улиците. След поредица от зверски убийства на жени активистите там започнаха да се чудят какво би станало, ако жените просто така изчезнат. И Мексико е готово да разбере. Днес, един ден след 8 март, жените в цялата страна са призовани да не отидат на работа, да не излизат навън и да не купуват нищо за 24 часа. Националната стачка, която се популяризира като #UNDIASINMUJERES (в превод – "един ден без жени“), има за цел да нанесе удар върху икономиката на страната, за да предизвика властимащите да обърнат внимание на насилието над жени в страната.

 

440 чифта обувки станаха символ на жените, жертви на домашно насилие