Всеки ден чета постовете на приятели, с които сме били по площади и барикади преди години в опит да променим статуквото, и които сега твърдят, че не вярват нещо да се оправи, и че „пак ще ни излъжат“. И затова нямало да гласуват. И гледам социологическите прогнози, според които ние, по-прогресивните граждани, пак се съмняваме и пак се колебаем. И всички политически формации, които разчитат на нашите гласове, се колебаят на ръба на възможното, а ние отново ще останем без представителство.
Да, ние сме критични. Ние пишем открити писма с въпроси към политическите сили, които евентуално биха ни представлявали. Ние сме възмутени от липсата на креативност в предизборната им кампания. Един казва, че не всички партии са му симпатични, друг, че не вярва на Кунева. Трети е на особено мнение, защото знае неща, които ние не.
Докато критикуваме, съмняваме се и мърморим, другите стягат редиците. Те не търсят рационални аргументи, те, чули-недочули за надбавки към пенсиите и "нашата приятелка Русия", тичат през глава - или към традиционния си фаворит, или към поредния нов спасител.
Важно е за нас да почнем да мислим в позитивен режим – ясно е вече какво искаме да махнем, дайте да видим с какво ще го заменим. И тук говоря на тези, които спряха да гласуват през последните години, тези, които вече не дават вярата си ей така. Това по правило са по-интелигентните, по-критичните, по-мислещите хора. Ето тук идва големият парадокс – защо точно тези критични хора, когато са поставени пред избор, не взимат рационално решение, а си позволяват да се водят от емоции? Не е ли по-добре и за нас, и за България, да заложим малко на интереса си? Имаме ли нужда от представителство в парламента, в случай - в европейския? Имаме. Дайте тогава да направим всичко възможно да посочим едни хора да говорят от наше име. По-добре, отколкото да останем отново извън играта.
„Между две злини, винаги бих избрала тази, която не познавам“ твърди Мей Уест. Затова аз лично ще дам шанс на хора, които се опитват да съберат разпилените гласове на традиционните десни гласоподаватели. Не знам какво ще направят, може да ме разочароват, може обаче и да не ме. Сега те може би правят грешки, може би кампанията им копира тази на Обама, може би залитат в популизъм, може би закъсняват с реакциите си по важни теми.
Но те са единственото, което имаме.
