ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

НЕ на сергиите в парковете и градинките

НЕ на сергиите в парковете и градинките

Съвсем неусетно и напълно в противовес на желанието ни за красиви, чисти и спокойни паркове и градинки, сергиите отново започнаха да превземат всяко свободно пространство около нас.

Символ на всичко, от което се опитваме да избягаме и от което пазим децата си, те продължават да никнат навсякъде, нехайни към нашето недоволство и липса на желание за контакт с тях.

До преди може би две години в парка „Заимов“ имаше няколко подвижни сергии и детски увеселителни съоръжения, но те не се забелязваха, и човек можеше ловко да ги избегне, стига да иска.

Днес в любимия ни парк всичко е различно. Навсякъде се прескачат всевъзможни сергии, въртележки, автомати, дворци, батути, павилиони, колички и съпътстващият ги антураж. Всичко е променено, пошло, грозно и мръсно – имам чувството, че не влизам в обществен парк, а в „Стоков пазар Илиянци“, че и по-лошо. Не че имам нещо против подобни места, тъкмо обратно, но вярвам, на панаирните съоръжения мястото им е на панаирите.

Не желая да живея и да се разхождам сред сергии. Искам децата ми да играят на спокойствие в парка, а не постоянно да ги бомбардират с ненужни оферти и предложения. Ако искам да ходя на панаир, искам да се позлвам от правото си да го планирам и обмисля предварително, а не да ме принуждават насилствено.

Средата, в която живеят децата ни, е достатъчно замърсена от хилядите реклами, с които ги облъчват денонощно по телевизията.

Омръзна ми да погазват всичките ни усилия да възпитаме децата си и да овладяваме техния и без това неконтролируем консуматорски уклон. Не мога, а и не искам да повтарям единствено и само „НЕ!“, но в същото време и не искам да угаждам на всяка прищявка. Ако не контролирам този процес внимателно, големият ми син е склонен да поиска целия свят – джаги, татуировки, батут, сладолед, царевица, стрелбище. За него известната максима на Мечо Пух -  „Колкото повече, толкова повече!“  е напълно валидна.

Не са за подценяване и останалите неудобства, свързани с организирането на този панаир. Постоянно се налага да се прескачаме с боклуците, съпътстващи тези обекти, и  да пазим улисаните ни в игра деца от преминаващите по алеите на парка превозни средства.

Време е да се предприемат някакви действия, защото в противен случай общинските власти ще продължат да бълват разрешителни на всеки, който поиска да ни продава поредния боклук. С част от приятелите вече сме оформили жалба и събираме подписите на всички желаещи да ни подкрепят. Повече информация може да откриете ТУК

Вече е ясно, че ако не заявим своята позиция, съвсем скоро няма да можем да направим разлика между обществен парк и селски панаир.
 

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...