Съвсем неусетно и напълно в противовес на желанието ни за красиви, чисти и спокойни паркове и градинки, сергиите отново започнаха да превземат всяко свободно пространство около нас.
Символ на всичко, от което се опитваме да избягаме и от което пазим децата си, те продължават да никнат навсякъде, нехайни към нашето недоволство и липса на желание за контакт с тях.
До преди може би две години в парка „Заимов“ имаше няколко подвижни сергии и детски увеселителни съоръжения, но те не се забелязваха, и човек можеше ловко да ги избегне, стига да иска.
Днес в любимия ни парк всичко е различно. Навсякъде се прескачат всевъзможни сергии, въртележки, автомати, дворци, батути, павилиони, колички и съпътстващият ги антураж. Всичко е променено, пошло, грозно и мръсно – имам чувството, че не влизам в обществен парк, а в „Стоков пазар Илиянци“, че и по-лошо. Не че имам нещо против подобни места, тъкмо обратно, но вярвам, на панаирните съоръжения мястото им е на панаирите.
Не желая да живея и да се разхождам сред сергии. Искам децата ми да играят на спокойствие в парка, а не постоянно да ги бомбардират с ненужни оферти и предложения. Ако искам да ходя на панаир, искам да се позлвам от правото си да го планирам и обмисля предварително, а не да ме принуждават насилствено.
Средата, в която живеят децата ни, е достатъчно замърсена от хилядите реклами, с които ги облъчват денонощно по телевизията.
Омръзна ми да погазват всичките ни усилия да възпитаме децата си и да овладяваме техния и без това неконтролируем консуматорски уклон. Не мога, а и не искам да повтарям единствено и само „НЕ!“, но в същото време и не искам да угаждам на всяка прищявка. Ако не контролирам този процес внимателно, големият ми син е склонен да поиска целия свят – джаги, татуировки, батут, сладолед, царевица, стрелбище. За него известната максима на Мечо Пух - „Колкото повече, толкова повече!“ е напълно валидна.
Не са за подценяване и останалите неудобства, свързани с организирането на този панаир. Постоянно се налага да се прескачаме с боклуците, съпътстващи тези обекти, и да пазим улисаните ни в игра деца от преминаващите по алеите на парка превозни средства.
Време е да се предприемат някакви действия, защото в противен случай общинските власти ще продължат да бълват разрешителни на всеки, който поиска да ни продава поредния боклук. С част от приятелите вече сме оформили жалба и събираме подписите на всички желаещи да ни подкрепят. Повече информация може да откриете ТУК
Вече е ясно, че ако не заявим своята позиция, съвсем скоро няма да можем да направим разлика между обществен парк и селски панаир.