ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

„Не отговарят на изискванията!“

„Не отговарят на изискванията!“

Не съм от хората, които се ядосват лесно и влизат в конфликт с околните. Даже бих казала, че обикновено подминавам ситуациите, които ме дразнят, без да влизам в излишни спорове и разговори. Когато обаче става въпрос за деца и за отношението към тях, няма как да се направя, че това не ме касае и че не трябва да се промени, съжалявам!  Този уикенд реших да посетя едно от големите събития в столицата – „София Диша“. Готина инициатива, която винаги ме е карала да се чувствам добре и да вярвам, че има надежда и София един ден да се превърне в истински европейски град, в който си заслужава да живееш и да възпитаваш децата си.

Разхождайки се по паветата около храм-паметник „Св. Александър Невски“ с малкия ми син и майка ми, видяхме една готина шатра, в която децата и техните родители имаха възможността да се запознаят с новия филм на Люк Бесон – „Валериан и градът на хилядата планети“, като се потопят в сюжета му, оцветявайки някои от ключовите герои. Разбира се, малкият ми син, като дете, което обича да рисува и оцветява, веднага поиска да се включи и да се забавлява с останалите деца. Съвсем накратко, поради голямата лудница и интерес от хора, получихме кратко обяснение на идеята от едно от момичетата, което ни сподели, че ако оцветим трите картички, може да се регистрираме онлайн и евентуално да спечелим някаква награда.

Всички столчета в този момент бяха заети и въпреки опитите ми да убедя Вики да вземем картичките и да ги оцветим у дома, той настоя да останем и да изчакаме да се освободи едно от местата, за да седне и да оцвети картичките си още там. Нямаше как – трябваше да се съглася, все пак това бе и идеята да отидем на „София Диша“ и да се потопим в атмосферата на събитието.

Въпреки че е само на пет, Вики усърдно се потруди и положи усилия да оцвети картичките си, доколкото е възможно за тази възраст. Разбира се, че резултатът не беше перфектен, имаше невероятни смесвания на цветовете, излизане извън контурите и т.н., но той беше щастлив, че е там и че има възможност да покаже на какво е способен. След като приключи с оцветяването, единственото му желание беше да сподели какво е постигнал с момичетата на място и да получи тяхното одобрение. Слава богу, той не беше осъзнал, че останалите деца и родители се стараеха да спечелят една от наградите.

Дотук всичко беше идеално и ни се очертваше да продължим разходката си приятно заредени с много настроение, докато вместо да получи няколко поощряващи думи и усмивка, Вики не се сблъска с липсата на елементарна способност да се общува и работи с деца. Представете си изненадата ми, когато вместо с усмивка и няколко готини думи той беше посрещнат със сухата и абсолютно неподходяща реплика „Не отговарят на изискванията!“.

Няма да крия, че точно в този момент в мен всичко се обърна и веднага влязох в словесен двубой с госпожата, която си позволи да върне без капка емпатия и елементарно отношение към детето ми картичките, които той беше оцветил с толкова много желание. Не мога да повярвам, че хора, които организират инициативи, свързани с деца, не знаят как да общуват с тях, нито знаят, че от всяка ситуация можеш да излезеш с няколко положителни думи и усмивка. Да, нашите картички не отговаряха на условията, които апропо, получихме по-късно от другите родители и участници, по време на самото оцветяване, а не преди това, което в случая няма отношение, но все пак. И все пак, това означава ли, че детето ми трябва да бъде отхвърлено безапелационно и изпратено с жест на досада с репликата „Не отговарят на изискванията!“? Не, не мисля. Мисля, че беше абсолютно жестоко и напълно в разрез с всички правила за общуване с деца. Мисля, че щеше да е напълно достатъчно, ако си бяха направили усилието да му кажат, че се е справил страхотно, като го изпратят с усмивка и ако щеш още три картички, които да оцвети още по-добре у дома.

Съжалявам, грам не ми е приятно да споделя тази история и вероятно самите организатори не си дават сметка за проблемите, които имат, но не мисля, че е редно постоянно да си мълчим особено когато става въпрос за децата ни. Според мен дори е готино да научим децата си да имат смелостта да излизат извън границите и да смесват цветовете в живота по неочакван начин. Та нали точно заради онези, които са се осмелили да прекрачат границите, около нас се случват все по-интересни и смислени неща, които правят живота ни по-добър? Именно такива хора стигат по-далеч от останалите!

Коя е тя? Това и тя не знае... Опитва се, но все не може да се опознае. Дете, момиче или майка с две деца? Обичаща или ненавиждаща заобикалящата я среда? Принцеса или пепеляшка у дома? Предприемач, работник или просто домакиня? Сексуален инвалид или истинска богиня? Летяща или дишаща прахта? Усмихната или озъбена като смърта? Разумна или вятърничава? Модерна или обикновена жена? Зашеметяваща ил...