Не съм от хората, които се ядосват лесно и влизат в конфликт с околните. Даже бих казала, че обикновено подминавам ситуациите, които ме дразнят, без да влизам в излишни спорове и разговори. Когато обаче става въпрос за деца и за отношението към тях, няма как да се направя, че това не ме касае и че не трябва да се промени, съжалявам!  Този уикенд реших да посетя едно от големите събития в столицата – „София Диша“. Готина инициатива, която винаги ме е карала да се чувствам добре и да вярвам, че има надежда и София един ден да се превърне в истински европейски град, в който си заслужава да живееш и да възпитаваш децата си.

Разхождайки се по паветата около храм-паметник „Св. Александър Невски“ с малкия ми син и майка ми, видяхме една готина шатра, в която децата и техните родители имаха възможността да се запознаят с новия филм на Люк Бесон – „Валериан и градът на хилядата планети“, като се потопят в сюжета му, оцветявайки някои от ключовите герои. Разбира се, малкият ми син, като дете, което обича да рисува и оцветява, веднага поиска да се включи и да се забавлява с останалите деца. Съвсем накратко, поради голямата лудница и интерес от хора, получихме кратко обяснение на идеята от едно от момичетата, което ни сподели, че ако оцветим трите картички, може да се регистрираме онлайн и евентуално да спечелим някаква награда.

Всички столчета в този момент бяха заети и въпреки опитите ми да убедя Вики да вземем картичките и да ги оцветим у дома, той настоя да останем и да изчакаме да се освободи едно от местата, за да седне и да оцвети картичките си още там. Нямаше как – трябваше да се съглася, все пак това бе и идеята да отидем на „София Диша“ и да се потопим в атмосферата на събитието.

Въпреки че е само на пет, Вики усърдно се потруди и положи усилия да оцвети картичките си, доколкото е възможно за тази възраст. Разбира се, че резултатът не беше перфектен, имаше невероятни смесвания на цветовете, излизане извън контурите и т.н., но той беше щастлив, че е там и че има възможност да покаже на какво е способен. След като приключи с оцветяването, единственото му желание беше да сподели какво е постигнал с момичетата на място и да получи тяхното одобрение. Слава богу, той не беше осъзнал, че останалите деца и родители се стараеха да спечелят една от наградите.

Дотук всичко беше идеално и ни се очертваше да продължим разходката си приятно заредени с много настроение, докато вместо да получи няколко поощряващи думи и усмивка, Вики не се сблъска с липсата на елементарна способност да се общува и работи с деца. Представете си изненадата ми, когато вместо с усмивка и няколко готини думи той беше посрещнат със сухата и абсолютно неподходяща реплика „Не отговарят на изискванията!“.

Няма да крия, че точно в този момент в мен всичко се обърна и веднага влязох в словесен двубой с госпожата, която си позволи да върне без капка емпатия и елементарно отношение към детето ми картичките, които той беше оцветил с толкова много желание. Не мога да повярвам, че хора, които организират инициативи, свързани с деца, не знаят как да общуват с тях, нито знаят, че от всяка ситуация можеш да излезеш с няколко положителни думи и усмивка. Да, нашите картички не отговаряха на условията, които апропо, получихме по-късно от другите родители и участници, по време на самото оцветяване, а не преди това, което в случая няма отношение, но все пак. И все пак, това означава ли, че детето ми трябва да бъде отхвърлено безапелационно и изпратено с жест на досада с репликата „Не отговарят на изискванията!“? Не, не мисля. Мисля, че беше абсолютно жестоко и напълно в разрез с всички правила за общуване с деца. Мисля, че щеше да е напълно достатъчно, ако си бяха направили усилието да му кажат, че се е справил страхотно, като го изпратят с усмивка и ако щеш още три картички, които да оцвети още по-добре у дома.

Съжалявам, грам не ми е приятно да споделя тази история и вероятно самите организатори не си дават сметка за проблемите, които имат, но не мисля, че е редно постоянно да си мълчим особено когато става въпрос за децата ни. Според мен дори е готино да научим децата си да имат смелостта да излизат извън границите и да смесват цветовете в живота по неочакван начин. Та нали точно заради онези, които са се осмелили да прекрачат границите, около нас се случват все по-интересни и смислени неща, които правят живота ни по-добър? Именно такива хора стигат по-далеч от останалите!