Общество

Не се боите от коронавируса?! Добре, но спрете да застрашавате околните!

А единственият шанс е да се държим дисциплинирано и отговорно

Не се боите от коронавируса?! Добре, но спрете да застрашавате околните!

"Наблюдаването на американците и англичаните в тези все още ранни дни на пандемията на коронавирус е като да се гледа познат филм на ужасите, където главните герои, незнайно защо, се разделят на двойки и започват да обикалят зловещото тъмно мазе." Така започва текстът на анонимена лекарка в голяма заподноевропейска болница, която, въпреки че решава да остане анонимна, споделя тревогите си относно пандемията пред Newsweek.

За нея проблемът е именно в това, че хората игнорират опасността, самовнушават си, че това е грип като всички останали, продължават да пътуват, да се социализират и да мрънкат, когато правителствата искат да затворят училища, университети и големи зали. Самодоволството е толкова голямо, че чак когато каруцата се обръща и Италия пламва, някои хора започват да си дават сметка, че вече не е достатъчно да сочим обвинително с пръст Китай, а да действаме. Защото пандемията в Европа даже не е стигнала пика си, а смъртността е над 6% - двойно повече от първоначално обявената. Все още се чака пандемията да стигне връхната си точка в началото на април в Италия, в средата на април - в Германия, Швейцария и Великобритания. А САЩ са едва в началото. 

Както казва анонимната лекарка - да оставим статистиката настрана, а да се вгледаме в практиката. Защото докато някои от нас, които са по-млади и издържливи, не са повалени от симптомите на коронавируса, те все пак са преносители. И именно защото са такива, могат да заразят възрастните си роднини, съседи или случайни пътници в обществения транспорт. Честно ли е това? 

Отговорът е ясен. Би трябвало да е ясен и на повечето италианци, които месеци наред игнорираха  в която лекарите имат секунди за да решат кого да интубират - 40 годишен с две деца или 60 годишен с високо кръвно налягане, докато в коридора чакат още 15 човека, които имат нужда от кислород и спешна помощ. И това, че пациенти се транспортират във военни хеликоптри от болница до болница, също не е решение, защото всички лечебни заведения са препълнени. 

Тогава какво ни остава? Да сме дисциплинирани и социално отговорни, да спазваме карантината, защото само тогава имаме шанс срещу вируса. Да ходим на работа, само ако наистина се налага. А се налага реално само на лекари, фармацефти, парамедици, шофьори на линейки и помощен персонал в болниците. 

Гражданският и морален дълг на всеки един от нас е да участва в намаляването на заплахата за човечеството. Затова е време да отложим всички тези пътувания, които не са жизненоважни, за да попречим на болестта да се разпространява. 

 

Какво очакваме от медицинските сестри днес, като не ги подкрепихме вчера?