ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Не се боите от коронавируса?! Добре, но спрете да застрашавате околните!

Не се боите от коронавируса?! Добре, но спрете да застрашавате околните!

"Наблюдаването на американците и англичаните в тези все още ранни дни на пандемията на коронавирус е като да се гледа познат филм на ужасите, където главните герои, незнайно защо, се разделят на двойки и започват да обикалят зловещото тъмно мазе." Така започва текстът на анонимена лекарка в голяма заподноевропейска болница, която, въпреки че решава да остане анонимна, споделя тревогите си относно пандемията пред Newsweek.

За нея проблемът е именно в това, че хората игнорират опасността, самовнушават си, че това е грип като всички останали, продължават да пътуват, да се социализират и да мрънкат, когато правителствата искат да затворят училища, университети и големи зали. Самодоволството е толкова голямо, че чак когато каруцата се обръща и Италия пламва, някои хора започват да си дават сметка, че вече не е достатъчно да сочим обвинително с пръст Китай, а да действаме. Защото пандемията в Европа даже не е стигнала пика си, а смъртността е над 6% - двойно повече от първоначално обявената. Все още се чака пандемията да стигне връхната си точка в началото на април в Италия, в средата на април - в Германия, Швейцария и Великобритания. А САЩ са едва в началото. 

Както казва анонимната лекарка - да оставим статистиката настрана, а да се вгледаме в практиката. Защото докато някои от нас, които са по-млади и издържливи, не са повалени от симптомите на коронавируса, те все пак са преносители. И именно защото са такива, могат да заразят възрастните си роднини, съседи или случайни пътници в обществения транспорт. Честно ли е това? 

Отговорът е ясен. Би трябвало да е ясен и на повечето италианци, които месеци наред игнорираха  в която лекарите имат секунди за да решат кого да интубират - 40 годишен с две деца или 60 годишен с високо кръвно налягане, докато в коридора чакат още 15 човека, които имат нужда от кислород и спешна помощ. И това, че пациенти се транспортират във военни хеликоптри от болница до болница, също не е решение, защото всички лечебни заведения са препълнени. 

Тогава какво ни остава? Да сме дисциплинирани и социално отговорни, да спазваме карантината, защото само тогава имаме шанс срещу вируса. Да ходим на работа, само ако наистина се налага. А се налага реално само на лекари, фармацефти, парамедици, шофьори на линейки и помощен персонал в болниците. 

Гражданският и морален дълг на всеки един от нас е да участва в намаляването на заплахата за човечеството. Затова е време да отложим всички тези пътувания, които не са жизненоважни, за да попречим на болестта да се разпространява. 

 

Какво очакваме от медицинските сестри днес, като не ги подкрепихме вчера?

 

 

Иглика е едно почти пораснало момиче, което е влюбено в големия град и китните му дворчета. Израснала е в София с много приятели, мирис на липа и срещи в парка. Не престава да вижда по улиците познати лица, които ѝ припомнят за неспирните приключения в града и околностите му. В момента дели живота си между Загреб и София, като не пропуска и лятото на морето. Навсякъде се чувства доб...