„Авторката на „Петдесет нюанса сиво“ ще зарадва милионите си фенове с нов роман от поредицата на 18 юни.“ Това съобщение разбуни духовете в туитър, след като самата Е Л Джеймс пусна новината. Може би трябваше да има добавено, че ще ужаси и милионите си непочитатели.
Но всъщност и феновете ѝ не бива да бързат да се радват, защото не става дума за продължение, а просто за написване на романа наново, но този път от гледната точка на Крисчън Грей. Странно решение – защо да четем същата история отново, със същите герои, и същата развръзка, и същия сюжет? Нима Грей не свърши най-накрая…
Но преди да продължа, нека уточня, че това не е хейтърски пост за „Петдесет нюанса сиво“, защото съм го чела още когато беше обикновен “фенфикшън” в блога на една почитателка на „Здрач“, подписваща се като Айси. Тогава историята се наричаше „Господарят на вселената“ , а главните герои – Едуард и Бела. Защото това си беше чисто и просто фен интерпретация на „Здрач“, предназначена за ограничен кръг читателки без високи изисквания.
Но това не е и възхищаващ се пост на „Петдесет нюанса сиво“, защото за мен това винаги ще си остане разказче с еротични елементи, писано на телефона на път за работа. И като за такова, е прилично добро. Но добър фенфикшън не е еквивалентно на добър роман. Едно е да описваш еротични фантазии с известен актьор за виртуалните си приятелки във форума, друго е да създаваш литература.
Можете да ме обявявате колкото си искате за снобка. Да, аз не отричам, че поредицата „Петдесет нюанса сиво“ е феномен и създаде прецедент в писането. Но това не изключва факта, че е повърхностна, лишена от стил, с пропуски в сюжета и недобре изградени персонажи. Ще кажете, че като има толкова много секс, кой ли ги гледа тези работи. Да, прави сте… то и в порното едва ли някой се оплаква от неоригинален сюжет и плоски реплики. Така е, не бива да очакваме много от еротичен фенфикшън.
Но нека признаем, че първите един милион почитателки са влюбени в Крисчън още преди да прочетат и един ред от нюансите, защото Крисчън дори не е измислен като образ от Е Л Джеймс, а е точно копие като външност (за другото не знам) на Робърт Патинсън, който изигра Едуард в екранизацията на „Здрач“ – косите с цвят на мед, очите със зеленикав оттенък, слабото тяло, навика да прокарва пръсти през косата си.[[quote:0]]Авторката заимства още много от „Здрач“ – външния вид на главните герои, характерите им, отношенията им и много от сюжетните връзки. Просто ги пренася в нова реалност – без вампири и с много секс. Все пак това си е фенфикшън.
Защо наблягам толкова на факта, че това е фенфикшън – защото всъщност това е единството смекчаващо вината обстоятелство, правещо това произведение все пак поносимо и превръщащо го в прецедент. В интернет могат да се намерят милиони фенфикшъни – интерпретации на фенове на любими техни произведения. Такива са създавани и за „Хари Потър“, и за „Властелинът на пръстените“, и за „Песен за огън и лед“. Нито един фенфикшън обаче от разказче на фен не се е превръщал в най-продаваната книга в света. Затова „Петдесет нюанса сиво“ е прецедент – най-бързо продаваният роман в световната история с продажби от 1 милион екземпляра само за 11 седмици, задминал дори „Хари Потър“ (изводът е, че интересът към секса винаги ще е по-голям от този към магията); 150 милиона продажби в световен мащаб; включването на авторката Е Л Джейм в списъка на 100-те най-влиятелни личности в света.
Така че колкото и да плюем авторката за липса на стил, не можем да не се възхитим на късмета ѝ. От скука тя пише всеки ден на път за работа на смартфона си еротична интерпретация на така харесваната поредица „Здрач“, не се старае кой знае колко, все пак е само за приятелките ѝ от форума. И не е единствената… Милиони жени по света изгубиха време и енергия покрай цялата истерия на „Здрач“. В интернет пространството съществуват хиляди фенфикшъни за Едуард и Бела, хиляди варианти, хиляди интерпретации. Само една от тези дами обаче направи милиони от цялото това губене на време. И това е Е Л Джеймс. Така че няма как поне за това да не ѝ свалим шапка.
Когато започва да пише, Е Л Джеймс е “просто” Сноукуийнс Айсдрагън или на галено Айси – една от милионите фенки на „Здрач“, които въздишат по Робърт Патинсън по форумите и си фантазират за него. Самата Ерика признава, че е писала фенфикшъна преди всичко за себе си, защото имала нужда от някаква нова, разтърсваща емоция в живота си и вместо да си хване любовник, си измислила един. Общо взето синопсисът на историята ѝ би бил: „Една жена описва еротичните си фантазии, пуска ги в интернет и се събужда милионерка.“ На това му се казва хепиенд.[[more]]Ех, ако еротичните фантазии на всяка жена, копнееща за разнообразие в брачния си живот, носеха печалби, май много от нас щяха да са милионерки.
И все пак. Нима милионите, които спечели, не ѝ стигнаха? Нима не ѝ бе достатъчно, че целият свят прочете еротичните ѝ фантазии за Робърт Патинсън, та Ерика Джеймс реши да напише и още една книга – историята отново, но от гледната точна на Грей? Дори това не го е измислила тя самата, защото авторката на „Здрач“ Стефани Майър също реши да го направи преди години и започна поредицата „Здрач“ от гледната точка на Едуард, но първите глави бяха откраднати и след като се появиха в интернет, тя се отказа.
Може би Ерика трябваше и в това да копира Майър и да спре дотук… Все пак е време (историята за) господин Грей да свърши, за да можем да се насочим към следващия любовник… тоест роман.
Още текстове на Бела можете да прочетете в блога й.
