ТОЗИ САЙТ ИЗПОЛЗВА БИСКВИТКИ. НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сайтът "Момичетата от града" ООД използва бисквитки и подобни технологии, включително и бисквитки на/от трети страни. Можете да продължите да ползвате нашия уебсайт без да променяте настройките си, получавайки всички бисквитки, които сайтът използва, или можете да промените своите настройки за бисквитки по всяко време. В нашата Политика относно бисквитките ("cookies") можете да научете повече за използваните от нас бисквитки и как можете да промените своите настройки. Ползвайки уебсайта или затваряйки това съобщение, Вие се съгласявате с използването на бисквитки от нас.

Не закачайте майките!

Не закачайте майките!

Снимка: Pexels

С разрешението на Катя Антонова управител на издателство "Рибка" и автор на няколко книги за деца, публикуваме мнението и апела й към българското общество.

***

Никога не извеждам на преден план факта, че съм майка на четири деца. Никога! Защото смятам, че това не бива да оказва влияние върху възприемането на моите професионални или личностни качества. Но този път ще се представя точно така.

Аз съм Катя Антонова. Майка на четири деца. Разведена съм. Живея сама с децата си. Нямам близки или роднини, които да ми помагат. С каквото и да е. Майка ми почина от рак, когато бях бременна с второто си дете. Баща ми е с деменция. Управител съм на издателство „Рибка“. При мен работят четирима човека на заплата. Осигурявам ги на реална заплата. Занимавам се с честен труд. Интелектуален. Не съм в сивата икономика. Етническа българка съм. Описвам себе си като щастлив човек. А живота си – като интересен.

След тази визитка, която, надявам се, поднесох без емоции, бих искала да ви разкажа няколко кратки истории.

История за детските колела

През последните три години живея в жилищна кооперация, в която на етажната ни площадка има достатъчно голяма ниша, за да могат живущите да оставят колелата си например. Така и направихме – оставихме две детски колела и една тротинетка. Имаше място за поне още толкова. Съседите ни се разгневиха. Докога щели да търпят детските колела там! Бяха ни много ядосани. Махнах колелата. Нишата стои празна.

История за един мистериозен теч

Пристига съседът ми от долния етаж. Голям мъж, хубав. Ядосан е – твърди, че от нас му тече в банята. Веднага да взема мерки (разбиване на цялата ни баня). Беше почивен ден. Не познавам водопроводчик. Много си притесних. Даде ми телефон на своя водопроводчик – аз да му звънна и да реша проблема моментално. Звъннах. Дойде неговият водопроводчик, огледа. И каза, че течът по всяка вероятност не е от нас.

История за един детски смях

Съседът отдясно – голям мъж, хубав – ми звънна, за ми се скара, че снощи децата се смели до 23:00 часа. Да не се повтаря! Всяка вечер, докато четем, чуваме как този съсед гледа турски сериали. Пуска звука толкова силно, че по-добре разбирам какви са проблемите на Зейнеб, отколкото накъде е тръгнала Пипи. Казвам на децата да не се смеят вечерно време. Спряха.

История с един летящ боклук

Звъни ми на вратата съседът отляво – голям мъж, хубав. Бесен е. Казва, че децата ми хвърлят през балкона и прозорците пликове с развалена храна върху колата му. Много ми се скара. Обясних му, че децата ми изхвърлят отпадъците ни разделно и имат добра култура. Обясних му, че нямат достъп до тераси и прозорци без моето присъствие. Обясних му, че нямаме практика да държим храната да се разваля – ядем си я, докато е прясна. Той се разгневи още повече. Каза, че е направил разследване и от другия блок (на 100 метра от нас) са ни видели. Точно нас.

Дъщеря ми си призна, че веднъж била хвърлила през прозореца шепа листенца от роза. На следващия ден синът ми събра чужди пликове с отпадъци около колата на моя съсед. Не, синът ми не знаеше за този скандал. Просто си е такъв – събира чужди отпадъци. Докато го гледах, се разплаках. Не можах да му обясня защо.

История за една голяма помощ

Когато се родиха момчетата, прочетохме в една статия, че имаме право да получим еднократна помощ в размер на 2400 лв. Уау! Щеше да ни дойде добре – бяхме доста затруднени финансово. В общината казаха, че няма такова нещо. Свързахме се с журналистката – автор на статията. Тя се ядоса. Каза, че е сигурна в информацията, която е изложила. Написа втора статия – гневна. За това как не се дават полагащите се помощи. Звъннаха ми от общината. Бяха бесни. Извикаха ме да ми дадат 2400 лв. Прочетоха ми конско, че ги злепоставям.

История за един неизлъчен клип във Фейсбук

Беше зима. Прибирах момчетата от детска градина. Бяхме на спирката на трамвая. Телефонът ми звънна – беше малката ми дъщеря. За пръв път имаше урок по плуване и не можеше да си намери дрехите в съблекалнята. Плачеше, беше в истерия. Притесних се. Изпуснах момчетата от поглед. Те изтичаха към релсите. Развиках се. Продължих да говоря. На спирката хората ме гледаха с възмущение. Само една жена се приближи към момчетата, дръпна ги и ги попита: „Вие гледали ли сте филма за колите?“. Вниманието им беше привлечено. Жената ми направи знак да си продължа спокойно разговора – тя щеше да занимава синовете ми. После качи децата ми в трамвая и продължи да ги разпитва за „Колите“. Оказа се съпруга на свещеник. Уточнявам го, защото днес всички много се чудите има ли място религията в съвременния живот.

Замислих се, колко лесно можех да стана жертва на поредния съвестен гражданин, който ме снима тайно, докато аз си дрънкам по телефона, а децата ми ги бута трамвай, защото съм безотговорна майка. Същия този гражданин, на когото

Има още...