Общество

Нека поиграем с децата си

Децата ми няма да могат да тичат сами и на воля в квартала без нашия постоянен надзор, да разберат какво е да си истински свободен, да усетят магията на истинското детство. Тъжно ми е, че вече живеем в друго време...

Нека поиграем с децата си

[[more]]Никога няма да забравя детството си и свободата да тичам из квартала като волна птичка с широко разперени криле. Игрите до тъмно, свистенето на вятъра в косите, широката усмивка, безпаметното шляене из дворовете, нежеланието да се прибера у дома... Всичко това, гарнирано с щедри шепи ожулени колена, солени сълзи, прекрасни приятелства, шеметни влюбвания и малки детски тайни. Обичам да се връщам в детството, в двора на кооперацията, в която отраснах, в градинката зад НДК, в прекрасните зимни дни, в годините, когато бях малка. Мирисът на череши и вишни, вълнението да откъснеш забранения плод от двора на съседите, студеният леген с вода, внезапно охладил ентусиазма ти да вкусиш нектара на сочните плодове на победата... Топлата усмивка на баба ми, мирисът на книги, вкусната и проста храна...

Много ми е тъжно, че децата ни никога няма да разберат и почувстват тези истински емоции. Няма да могат да тичат сами и на воля в квартала без нашия постоянен надзор, да разберат какво е да си истински свободен, да усетят магията на истинското детство. Тъжно ми е, че вече живеем в друго време и просто няма как да ги оставим сами, а електронните игри и телевизията се превръщат в основно средство за забавление. Иска ми се да имам машина на времето, за да успея да покажа на децата си какво е то истинското детство и онези забравени детски игри, в които няма нужда от електроника и кабел, за да се забавляваш.[[quote:0]]Опитвам се да им осигуря поне малка част от това, което имах аз, но знам, че е напълно невъзможно и в голяма степен не зависи само от мен. Просто колкото и да повтарям, забранявам, изключвам, кодирам, телевизията е навсякъде, а електронните устройства и игри се блещят от всеки ъгъл. Да не говорим за моментите, в които просто нямам сила – сила да подскачам, да измислям, ангажирам и играя, въплъщавайки се в ролите на известни и безизвестни детски герои и персонажи. Да, говоря за онези моменти, в които единственото ми желание е да се завия презглава, да забравя за всички грижи и ангажименти и да потъна в мислите си или, още по-хубаво, в прегръдките на хубава книга или Морфей. А децата? Ами, те явно ще трябва да намерят начин да се забавляват малко сами – в детската стая, с анимации или електронни игри. Вие се сетете кое ще изберат...

Няма проблем, забравям за умората, отпускам се и се отдавам изцяло на децата. Тичам, скачам на въже, народна топка, аз съм Мечо Пух, Прасчо, Йори, правя състезания с коли, строя небостъргачи, магистрали, подреждам пъзели, чета енциклопедии и книги. Знам, че трябва да поиграя с тях, за да им покажа, че телевизията и електронните игри не са единственият начин да се забавляваш. Има хиляди прекрасни възможности да се насладиш на момента, да се чувстваш щастлив... Но трябва да ги познаваш, трябва някой да ти покаже, да те запали и ангажира.[[quote:1]]Игрите с децата са нещо невероятно. Обичам блясъка в очите им, когато видят, че мога да пълзя, да си преправям гласа, да падам и да ставам, да бъда дете – малко пораснало, но все пак дете.

Нека поиграем с децата си. Нека забравим за чудото на телевизията и способността й да ни спестява усилия. Знам, че не е лесно. Знам, че имаме нужда и от малко спокойствие, но все пак, нека покажем на децата си, че не всичко днес е електронно. Имаме време за тях и трябва да им го дадем с най-голямо удоволствие.