В деня на протеста срещу унищожението на Фонда за лечение на деца в чужбина, С Ирина Мишел, майка на Еми, която се е лекувала успешно благодарение на Фонда под ръководството на Павел Александров, разговаряме отново за атаките срещу старото ръководство на Фонда и за причините една работеща организация да бъде разрушена.
Всички знаем официалната версия, но какво все пак стана във Фонда за лечение на деца в чужбина?
Темата е изключително чувствителна за нашето семейство, защото Еми, голямата ми дъщеря, се лекува успешно 2 години чрез Фонда по времето на Павел Александров преди леченито й да бъде преждевременно прекратено по времето на Станкова/Пилософ през 2014. Тук е мястото, ако Павел Александров или някой от екипа му прочете тази статия, да им благодаря за човешкото отношение, за бързината и компетентността с която си вършеха работата. Благодаря ви!
Като Deja vu e… Чувствам се като в онзи стар филм с Бил Мъри, в който, каквото и да правеше главният герой, всеки ден заспиваше и се събуждаше с надежда, но календарът безмилостно показваше една и съща дата. Така в момента „перфектно работещият часовник“ на министър Москов показва 2013г., а с всеки изминал ден стрелката се върти назад… Докога? Докато вероятно, напълно спре.
Потресена съм от това, което се случи! Тази гнусна, показна, репресивна акция, при която ГДБОП нахлу на заседание на административен орган, какъвто е Фондът за лечение на деца, все едно е някакъв наркокартел, вероятно трябваше да покаже как Държавата смело се бори с корупцията и най-вероятно да покаже на всички нас, че всеки с малко повече власт може да прави каквото си иска и че никой от нас не е защитен, нито в дома си, нито на работното си място. Зрелищно беше отстранен „неудобният“ директор Павел Александров, заедно с целия му екип - „огромна администрация“ - всичко на всичко 8 човека, публично унижени, оклеветени и арестувани, с гръмки обвинения за корупция, изнудване, престъпни схеми и т.н, които естествено не се потвърдиха и още на следвщия ден Прокуратурата отхвърли по-голямата част от тях.
Своевременно, светкавично беше назначен „удобен“ директор в лицето на проф. Владимир Пилософ, който за втори път се опитва да унищожи Фонда и да го превърне в дребно звено към МЗ, но този път, определено, съсипването е по-успешно. Никой не знае, каква беше точно целта на това представление, кой го поръча и чии интереси обслужи, но със сигурност знаем, кой загуби… и че цената тепърва ще бъде плащана… И не губят само децата, губи цялото ни общество.
Първите резултати от управлението на новото ръководство са налице: пълен хаос в администрацията, за който алармират родители - служителите на фонда или не отговарят или дават неточна информация (което се очакваше, новоназначените хора, колкото и да са добри, нямат никаква представа за случаите, децата, клиниките и ще им е нужно време, докато се запознаят с работата и заработят в екип); забавени решения, подмяна на вече взети решения (както алармираха представители на Обществения съвет - има забавяне и подмяна на вече взети решения за лечението на деца, както и че заявленията на около 90 деца чакат да бъдат разгледани!); спрени плащания към клиники; електронният регистър не се обновява, както и няма никаква информация за следващото заседание на ОС.
С какво си обясняваш посегателството върху Фонда?
В обществото се насади мнението, че Павел Александров и служители на Фонда са ограбвали децата и са извършвали присвоявания, което не е така. Организацията и структурата на Фонда не позволяват Павел Александров да взема самостоятелни решения, да извършва присвоявания или да допусне безстопанственост. Всеки един изразходван лев е бил със знанието на МЗ и контролиран от Обществения съвет, лошото е, че с времето нещата постепенно ще заглъхнат, ще остане онзи горчив вкус в устата „някой там беше крал“ и недоверието към една институция, която постепенно ще бъде претопена като ненужна.
Защо родителите подкрепят Павел Александров?
Защото от него са видели само добро, макар и повечето никога да не са го виждали, защото благодарение на работата на екипа му хиляди деца получиха адекватно и своевременно лечение в най-добрите клиники по света. Може би ви прави впечатление, че неправителствените организации застават също в подкрепа на Павел Александров и екипа му, а те по право са винаги недоволни и би трябвало да са коректив. Това най-вероятно е признанието, че Фондът работеше като добре смазана машина. Яд ме е, че винаги, когато нещо в България работи, винаги се намират, хора, които да го съсипят, а скоростта, с която Москов и Пилософ съсипват Фонда, е впечатляваща.
Предния път, когато директор беше Ива Станкова, за мен единствената причина да се посегене на Фонда, беше пестене на пари от лечението на деца, особено на онези деца, за които е наложително да се лекуват в чужбина. „Децата да се лекуват в България“, идеята която и преди, така и сега Пилософ лансира. Само по себе си, това звучи чудесно, тези пари да се инвестират в българското здравеопазване, да се плаща на българските лекари, както и за улеснение на самите децата и родители, като им спести неудобството пътуване. Да, ама не! Това е поредната демагогия, с която леченията просто се отлагат във времето. Както неведнъж в последните седмици, самият Пилософ каза да се извади от речника на Фонда думата „спешно“, защото повечето деца, можели да чакат и няколко месеца в повече, не били от значение за промяна на състоянието им. Само може да се радва, че децата и внуците му са здрави и не зависят от решението на човек като него! Няма как да се инвестира за определени дейности и апаратура, за деца с редки заболявания 5 или 10 годишно това всъщност би излязло далеч по-скъпо на Държавата, отколкото тези деца да бъдат изпратени за лечение в клиники, в които лекуваните деца със същите диагнози са стотици от цял свят за година. Няма как да се произвежда Мерцедес, навсякъде - произвежда се само в Германия!
Интересен е също и фактът, че посегателствата срещу Фонда се случват преди избори…
Защо не вярвате на новото ръководство?
Преди две години един друг министър на здравеопазването, от кабинета Орешарски - Таня Андреева, уволни Павел Александров със същите съмнения (които и тогава не се потвърдиха) и назначи за директор Ива Станкова, а същият този Пилософ беше сивият й кардинал, който всъщност диктуваше действията и бездействията. Точно това е човека, под чието давление, беше спряно лечението на Еми и на още много други деца. За Пилософ има достатъчно информация, която всеки може да прочете, още от най-ранната му възраст, но това, което може би хората не знаят, е, че това е човек, със страхотна ораторска школа, убедителен, сладкодумен, „видимо заинтересован за децата“, любезен, та чак мазен, който меже да те гледа право в очите, да ти се усмихва загрижено и с разбиране, и да лъже от първата до последната дума. Изключително нагъл и безскрупулен.
Заради прекъснатото лечение на Еми, заведохме дело срещу Фонда за лечение на деца, което спечелихме, но няма как някой да ми върне нервите и здравето, които изгубих в последните две години. Няма как да вярвам, че сега нещо се е променило и намеренията у същите хора са еволюирали.
Качественото управлението на Фонда от какво зависи най-вече?
Качественото управление на Фонда зависи от неговата прозрачност. Прозрачност, която се гарантира от Обществения съвет , състоящ се от лекари, журналисти и представители на неправителствени организации. Хора, които работят доброволно там без заплащане и единствената им цел е да следят за правилното изразходване на средствата, отпускани за лечение. Обществен съвет, който новоизбрания директор на Фонда, смята за излишен и утежняващ работата…
Обявен е протест, вярваш ли, че това ще доведе до промяна в позицията на държавата?
Искрено се надявам, министър Москов да се събуди и да разбере, че извършва огромна грешка, подведен от нечисти интереси и глупави хора, за съжаление обаче вярата ми не е голяма. Надявам се и обществото да се събуди, защото тук отново действа модела #Кой? И този път взима решения за здравето на децата ни. Много хора съчуствено гледат отстрани на случващото се във Фонда, но едва ли осъзнават, колко дълбоко това ги засяга. Затова вземете децата си и балоните и отидете на 1-ви юни - Деня на детето пред МЗ и подкрепете протеста. Не бъдете апатични, да покажем, че като хора и общество и няма да се примирим с неправдата и ще търсим истината докрай. За да има #утре! Излезте заради децата!
Преди две години съдбата на дъщеря ви беше оставена на произвола на съдбата и на личните ви усилия, разкажете ни как и какво се случи?
Еми страда от 2-годишна от автоимунно заболяване. За 5 години лечение в България се стигна до момента, в който лекарите ни казаха, че всички методи на лечение тук са изчерпани и няма какво повече да се направи за нея. Няма да разказвам в подробности, но борбата беше тежка, лекарствата с шепи, а инжекциите и системите ежедневие. Не спирахме да четем и да търсим лечение за дъщеря ни.
Решихме да подадем документи във Фонда за лечение на деца. Нямах никаква идея нито как работи Фондът, нито какво ни очаква. Документите ни бяха разгледани за около 3 седмици, беше ни предложена клиника и заминахме една седмица след като получихме решението. Две години Еми провежда две години успешно лечение, финансирано от ЦФЛД в тази клиника - спря всички лекарства, инжекции, порасна...
Един ден лечението беше прекратено преждевременно прекратено, което от своя страна удължи периода на оздравяване. След дълги месеци на размотаване от проф Пилософ и Ива Станкова, достигнахме до момента, в който вече не можехме да се справим сами и започнахме да събираме пари, за да го продължим.
Тук е мястото да благодаря на всички дарители, приятели, познати и непознати, на прекрасния екип на „Спаси, дари, на…“, които застанаха зад каузата „Еми“ и ни подадоха ръка в най-трудния за нас момент. Наистина е много трудно да пренебрегнеш егото си, да загърбиш скрупулите си и да застанеш да „просиш“ пари, за да запазиш детето си, когато знаеш, че като гражданин на тази страна, като данъкоплатец имаш право да получиш адекватното лечение.
