Общество

Никой повече няма да прецаква Елън Помпео

„Анатомията на Грей” може и да не е това, което беше, но Елън Помпео е по-силна от всякога!

Никой повече няма да прецаква Елън Помпео

[[more]] „Анатомията на Грей” може и да не е това, което беше, но Елън Помпео е по-силна от всякога! Тъкмо когато аз лично вече очаквах сериалът да бъде архивиран, актрисата подписа договор за 20 милиона долара годишно и стана най-високоплатената жена в телевизионен сериал. Договорът й включва и продуцентски хонорари със задни плащания за предстоящия спин-оф на сериала (с Amazon), а в допълнение Елън получава офис пространство за продуцентската си компания Calamity Jane. В момента „Анатомията на Грей” е в 14-ия си сезон, а според думите на създателката Шонда Раймс шоуто ще продължи „докато Елън иска да го прави”.

Как стават тези работи, разказа наскоро самата Елън Помпео в едно страхотно интервю за Hollywood Reporter. Там актрисата говори много открито (и дори нецензурно) по различни теми, включително за ролята си в антисексистката кампания Time’s Up, за Патрик Демпси, за това как е договорила космическата си заплата и за онзи път, когато се е срещнала с Харви Уайнстийн.

Ето някои от любимите ми моменти в интервюто:

За участието й в „Анатомията на Грей”

„Знаех, че съм прецакана... Казвах си „Няма начин да ме блокират в медицинско шоу за пет години!”

За относителността на успеха при жените

„Аз не съм възприемана задължително като успешна. За разлика например от една 24-годишна актриса с няколко големи филма, макар че на нея вероятно й плащат нищожно, със сигурност много по-малко, отколкото на мъжа звезда, който дори няма задник. И вероятно ще я продават като сводници, докато стане на 33-34, а тогава ще е аут подобно на вчерашен боклук. И как после ще се грижи за себе си? Тези бедни момичета нямат реални пари, а студиото прави огромни суми, парадирайки с тях като с понита на червения килим. Искам да кажа, че Фей Дънауей кара шибан Prius в моментa. Не че има нещо лошо в приуса, но искам да кажа, че тя няма финансова власт. Ако искаме да предизвикаме промяна, това трябва да е част от нея.”

За преговорите около Патрик Демпси

„За мен напускането на Патрик Демпси (през 2015 г.) беше определящ момент. Те винаги го използваха срещу мен – имаме Патрик, ти не ни трябваш – правеха го с години. Не знам дали са правели същото и с него, защото никога не сме обсъждали договорите си. Много пъти исках да се обединим, за да преговаряме, но той никога не беше заинтересуван от това. В един момент исках 5000 долара повече от него, ей така, за принципа, защото шоуто се казва „Анатомията на Грей” и аз съм Мередит Грей. Те не ми ги дадоха и аз можех да си тръгна, но не го направих, защото това е моето шоу, аз съм номер едно. Сигурна съм, че тогава се чувствах така, както много актриси се чувстват: Защо трябва да напусна голяма роля заради някакъв мъж? Усещаш конфликта, но после си казваш „Няма да позволя някакъв мъж да ме изгони от собствената ми къща!”

За Шонда Раймс

„Когато Шонда намери своята сила и се почувства по-комфортно с властта, тя овласти и мен. Това й отне време. Това беше част от нейната еволюция. Затова нашата връзка е толкова специална. Аз винаги съм била лоялна към нея и тя ми отговори със същото. Тя се озова на място, където е толкова овластена, но и щедра със своята власт. Какво означава това ли? Тя ми позволи да бъда най-скъпоплатената актриса в телевизията, позволи ми да бъда продуцент на това шоу, позволи ми да бъда изпълнителен съпродуцент на спин-офа и да подпиша сделка със студиото, която е безпрецедентна.”

За напрежението около нуждата от мъжка водеща роля

„Още не беше изсъхнало мастилото от документите за напускането на Демпси и


те вече се втурнаха да търсят нов човек. Аз бях на ваканция в Сицилия. Ставаше все пак въпрос за много дълга работна връзка, много бурен край и имах нужда да разпусна с малко розè. И те ми се обаждат и ме питат „Какво мислиш за този?” и ми изпращат снимки. Аз им казах „Луди ли сте? Защо трябва да замествате този човек?”. Не можех да повярвам колко бързо студиото и мрежата почувстваха нужда да намерят нов пенис.”

Преговори за по-добър живот, не само за повече пари

„Това, което казах на Шонда, е истината: „Не мога да правя нищо друго и това затормозява креативността ми. Правя по 24 епизода годишно в телевизията и част от тази сделка е, че не мога да се появявам никъде другаде. И да съм режисьор, е супер, но ако трябва да бъда честна, ме отдалечава от децата ми.” И тогава казах „Ето защо трябва да са един тон пари. И трябва да ми помагат за продукциите, защото продуцирането е нещо, на което се наслаждавам. Това е моята креативност сега.” Актьорската игра за мен е досадна. Да си актьор, означава да си човекът с най-малко власт на площадката, така че не ми пука да преследвам роли. Освен това на моята възраст е и малко нереалистично. Не че не мога да правя нещо готино по кабелна телевизия, но аз няма да получа втори живот като кинозвезда. Не съм шибаната Джулия Робъртс.”

За срещата й с Харви Уайнстийн

„Веднъж агентът ми ме изпрати при Харви. Отидох направо в стаята му в Peninsula, което по принцип никога не бих направила, но Харви е от Ню Йорк и имаше някаква логика. Освен това беше посред бял ден и там имаше асистент. Той нищо не опита с мен. Ако се беше опитал, вероятно щях да взема ваза и да му я счупя в шибаната глава... Имах разговори с агента си 17 години по-късно и му казах „Тогава ме изпрати в тази стая, като знаеше...”. Те твърдят, че не са знаели.

Какво могат да научат актьорите за равенството от Джей Зи

„Не знам дали сте слушали последния албум на Джей Зи, но в една от песните той пее как всички бели мъже, които притежават звукозаписните компании, казват „Eто ти три милиона в аванс”, докато те правят милиарди. Артистите преследват Грамита и ламборгинита и си казват „О, да, богат съм”. Междувременно SONY току-що направи 500 милиона, а на теб ти дадоха 3 и си мислиш, че си супер. С Tidal (бел. ред. мрежа за стрийм) Джей Зи предостави власт на артистите, давайки им дял, и това ги прави инвеститори. Харесва ми много това. Мисля, че и ние трябва да достигнем до една точка, в която актьорите ще имат повече собственост върху това, което правят.”

Защо студиата трябва да следват лидерството на „Шондаленд” и да наемат повече жени

„Моята 8-годишна дъщеря идва тук и вижда безстрашни жени, които ръководят. Тя обича да седи на режисьорския стол със слушалки и да крещи „Action!”. Тя расте в среда, в която се чувства напълно комфортно с властта.”