Днес отбелязваме Международния ден за борба с насилието над жени. На тази дата отново имаме усещането за мрачно дежавю, надвиснало като буреносен облак над нас. Скорошният брутален случай на убийство на Евгения отново ни сблъска челно със злокобното лице на смъртта. Шамарът за ненаучения урок в обществото ни отекна силно, а ехото му се опитва да ни догони, но постепенно заглъхва.
В суровата реалност синът на Евгения остава без майка, а баща му и дядо му ще прекарат години в затвора. Междувременно ние подсмърчаме глухо и гузно в пъкъла на бездушието и безучастието. Едно е сигурно - не можем да върнем една майка на детенцето й. Закъсняхме. Отново. И този грях ще тежи на съвестта на всички ни. Истината обаче е, че се сепнахме за малко, а после просто продължихме делничния си ход. Поединично. Всеки по пътя си.
А проблемът съвсем не изчезна. Статистиките с остър връх сочат, че всяка трета жена в България е подложена на насилие. Общо 15 са жертвите на домашно насилие от началото на годината, по данни на Зонта Интернешънъл. като се увеличава и жестокостта, с която тези жертви са били убити. Тревожните данни на Асоциация "Анимус" показват, че от началото на тази година от 1852 постъпили обаждания, 1280 са за домашно насилие.
Това ни води до едно заключение - крайно време е да влезем в следващия рунд - една дълга поредица от следващи рундове. Защото победата, за която се борим, не може да бъде постигната отведнъж. Ние, жените, трябва да продължаваме да се борим за нея. Да се борим, докато може, а после да знаем, че има кой да ни замести.
Снимките на жени с имена Евгения, Катя, Милена, Елена и много други продължават да ни гледат настойчиво от криминалните хроники на потъналите в прах вестници, право в очите, за да ни напомнят за онази безнаказаност, която сме позволили. А ние вътрешно се надяваме тези изстрадали жени да са открили покой поне на онзи свят. Защото на този на насилниците някак винаги им се разминава. Минават незабелязано между капките.
По какво ще ги познаем? На пръв поглед са възпитани, любезни, винаги поздравяват. А злото всъщност е само няколко пласта по-надолу. Добре прикрито. Всъщност – то е във всеки от нас. Въпросът е, доколко му позволяваме да вземе превес.
За днес, 25 октомври, е насрочен протест срещу насилието над жени пред съдебната палата в София под надслов "Нито една повече". Сега е времето да вдъхнем увереност на всяка една жена, която има нужда да чуе гласа си и да си даде сметка, че е достатъчно силен, за да каже на света истината. Дойде моментът да помолим за прошка за онези грехове, които затаяваме ежедневно. Да напомним, че за непохватното отношение към всяко фино нещо каквото е животът, трябва да се носи отговорност.
Ако сте жертва или оцелял от насилие, присъединете се към групата "Не си сама - заедно срещу насилието!" на Момичетата от града, за съвети и подкрепа.
Нито една повече! Протест срещу насилието над жени
