Първи април мина – няма шега, няма измама в следващите редове. На 1 срещу 2 април на определени места в столицата започва спонтанно и преминава в напълно организирано под номер и име събиране на мъже и жени. В ранните часове на нощта преобладават мъжете. Събират се пред столични училища. Съседи с неспокоен сън гледат, чудят се и решават да извикат полиция, да провери дали няма да се атакува компютърната зала на училището или масово ще изчезнат автомобили. На въпроса на патрула: “Вие какво правите тук, господа?”, мъжете казват, че пазят ред за записване на първолаче. Патрулът искрено възкликва: “К’во?!”[[more]]Именно – к’во?! В държава със задължително образование родители се борят за по-преден входящ номер в държавно училище, защото може да не им стигнат точките за постъпване! Пускат се отпуски, защото не е ясно колко време ще се стои на опашка, подават се документи и в други учебни заведения... Колко струва на държавата отсъствието от работа?
А колко е грозно майки да се гледат злобничко и да се надлъгват в колко мислят да отидат пред училището... Всяка казва късен час, а при викането на имена от списъка все с предни номера се оказват повечето...
Как така не може да се кандидатства онлайн?
И как така все няма места – за градини, за училище, за паркиране, за сядане на специални места в градския транспорт...
И изобщо, едно голямо К’ВО?!
