Служебният кабинет вече е факт, а с него и големите очакванията към дейността му. Правителството ще е на власт точно 2 месеца – до 11 юли, когато ще се проведат следващите предсрочни парламентарни избори. Пътят дотук не бе лек – след като трите партии с най-много гласове върнаха своите мандати, президентът Румен Радев сформира своето второ служебно правителство.
Държавният глава подчерта, че служебният кабинет начело с ген. Стефан Янев ще докаже, че е възможно демократи от различни цветове да работят заедно в името на обща идея – интересът на България. След назначаването и клетвата, министрите от служебния кабинет отидоха в Министерския съвет за процедурата по предаване на властта. Коментира я карикатуристът Христо Комарницки:
„Борисов е патология. Тежка социопатия“, написа той във фейсбук профила си.
„Нормално е властта да се предава безболезнено и цивилизовано. Никой не се ражда министър, всички пребивават временно там. Идват и си отиват.
Не и мутрата Бойко. За него животът извън хранителната среда на властта е мъчение, равносилно на смъртна присъда. Няма как да стане обикновен гражданин.
Изчегъртване , изчегъртване, изчегъртване!“
Темата за изчегъртването бе въведена от Слави Трифонов, лидер на втората политическа сила от последните избори – „Има такъв народ“. В интервю пред Петър Волгин в ефира на БНТ той заяви, че приоритетът на партията остава "изтриване и изчегъртване на това, което направи ГЕРБ, с всякакви законови средства".
„Бойко Борисов вече не е премиер. Бях забравил какво е това усещане...“, написа музикантът и политик Венци Мицов.
„Сега знам, че ще избухне радост. Да предупредя - в кабинета на Радев има както светли, така и изключително тъмни фигури. Който помни повече от това какво е ял вчера, ще ме разбере. Не бързайте да се радвате. Въпросът е не само да се “изчегърта” ГЕРБ, а да се “изчегърта” моделът на ченгеджийско управление у нас. А това не става, ако няма воля да стане“, допълни Мицов. Той припомня и че този кабинет има кратък живот и не разполага с правомощията, с които разполага един “нормален” такъв.
„Не разбирам избухналата масова радост, защото скоро ще трябва пак да избираме на политическата сергия и опцията пак нищо да не изберем е много, ама много сериозна. И тогава пак няма да “изчегъртаме” нищо.“
Далеч по-развълнувана бе реакцията на актьорът и фотограф Иван Матев. „Слушах встъпителната реч на служебния премиер и осъзнах, че от много време насам не съм чувал министър-председател да говори правилен български. В последните 10-15 години уличният жаргон бледнее пред политическия речник, но от друга страна е доста по-богат, като брой думи. Писна ми да слушам "бехме, ходИхме, правИхме и училищАта“.
Продължава на следващата страница...
По-задълбочен анализ на ситуацията предлага пр експертът Любомир Аламанов. С Александър Христов и Даниел Киряков от Центъра за анализи и кризисни комуникации посочват основните очаквания към новия кабинет. Ето кои са те:
„1. Нормализиране на отношенията с медиите. Нормални пресконференции, с нормални журналисти, нормални отговори на нормални въпроси. Поставяне началото на нормализация в политическия живот.
2. Пандемията и ваксините. Все още пандемията не е приключила, все още някакви мерки трябва да се спазват, все още относително малък дял хора са ваксинирани. Комуникацията трябва да продължи, особено в частта с ваксините. За да не се повтори ситуацията от миналата есен. Създаване и комуникиране на точни противоепидемични параметри е силно препоръчително.
3. Икономическите мерки. Много компании се оплакват, че не са получили финансиране, въпреки че са били одобрени по някоя мярка. Да се направи проверка и да се комуникира открито каква е ситуацията и какво може да се направи в кратки срокове. Темата за туризма е тежка и изисква незабавно внимание.
4. Финансово състояние. Да се каже ясно какво е положението с държавния бюджет. Вярно ли е, че се подготвя емитиране на 20 милиарда дълг, кой какви средства е раздавал и от къде ги е взел, какво толкова направи БНР, че му отрязаха бюджета, и т.н. Колкото повече официална информация има по темата, толкова по-малко слухове ще има.
5. Комуникации с европейските партньори. Можем само да предполагаме последните дни и месеци какво е излизало като комуникация навън. Колкото по-бързо се установят нормални отношения с европейските институции, толкова по-бързо ще се неутрализират евентуалните оставени капани.
6. Комуникации с институциите. Всички видяхме какво стана с директори и управляващи различни институции и държавни фирми. Бърза открита комуникация с тях може да им вдъхне доверие и да заработят професионално. Все пак, да не забравяме, Главният прокурор на САЩ бе назначен от Тръмп, но отказа да се съобразява с нарежданията му.
7. Последно по изброяване, но не и по важност. Комуникация с масовата публика. Нормализация, връщане към истината и към консистентността на политическите послания. Връщане на уважението към опонента, към истинските лидери на мнение. Най-важното – връщане на уважение към хората. Защото хората са най-важни. И политиците са тяхна функция. А не обратното.“
Продължава на следващата страница...
„Служебният кабинет ще има много сериозни задачи, свързани с външнополитическата обстановка, в която се намира България“, заяви в ефира на БНР юристът Борислав Цеков.
„Ситуацията е такава, че неизбежно ще трябва да имаме готовност за бързи реакции на кризата, която е около две от нашите граници. Освен това, според мен, служебният кабинет вероятно ще се опита да направи и някаква ревизия на досегашното управление, защото всеки министър, приемайки властта в дадено министерство, започва да работи.“
Политологът доц. Иво Инджов пък посочи, че не очаква да има политически зависимости на служебния кабинет.
„Съставът на служебния кабинет, илюстрира желанието за промяна, назряло в българското общество. На него се възлагат твърде големи надежди за провеждане на ревизия на управлението на ГЕРБ. Той обаче може да състави една пътна карта, по която тя да се осъществи“, коментира доц. Инджов в интервю за БНР-Шумен.
Педиатърът д-р Таня Андреева подчерта друга тема, която трябва да бъде приоритет на новото правителство – детската болница.
„Ще съм безкрайно щастлива, ако служебното правителство прекрати позорния договор с Главболгарстрой за реконструкция на старото скеле в двора на Александровска и рестартират процеса по правилния път“, написа тя във фейсбук.
„Нелепото решение този изоставен строеж да бъде Национлна детска болница, загуби близо 4 години, време предостатъчно за да имаме завършена НОВА сграда за детската болница, а и да бъдат обучени медицински сестри и лекари, които да работят в нея“. Д-р Андреева посочи още, че децата ни имат нужда от нова, модерна, функционална, приветлива детска болница.
„Хайде вече и в България нещата да се случват по нормалния начин“, призова лекарката. И ние се надяваме на същото!
