Не мога да скрия нестихващата си любов към Яворов и неговата най-нежна, най-любовна лирика. И когато се роди първата ми дъщеря, някак съвсем неусетно тя получи романтичното име Мина. Всеки път, когато минавам забързано по Раковски, поглеждам с копнеж към къщата-музей, надявайки се, че там отново ще има живот, че реставрираната сграда ще се радва на възхищението на посетителите, че бюстът на Яворов, застанал паметно в двора, ще се радва на почитта, която заслужава. За да може съвсем скоро да заведа децата си там и да им разкажа за най-нежния поет на българската литература.
Но не, пореден студен душ! Къщата-музей на Яворов на ул.“Раковски” 136 отново, за кой ли път, е обявена за публична продан. Не мога и не трябва да потискам гнева си, че нито държавата, нито Столична община, нито ние – гражданското общество, не можем да запазим една от многото светини на културата ни, която ще се строполи безжизнено като паметник на унищожения ни дух.
И този дух, тази национална памет, тази култура има (първоначална) цена - близо 1,3 милиона лева. Оказва се, че Столична община е заявила принципен интерес да откупи частния имот с помощта на държавата, но пропуска пореден търг, тъй като имотът има множество тежести и все още се водят дела за собствеността му.
И още ...
А ако къщата можеше да говори … Щеше да ни разкаже истории за любов, страдания, страсти и отчаяние. Там живеят малко повече от година Яворов и Лора Каравелова, до момента, в който младата жена се самоубива, а поетът прави неуспешен опит да я последва в отвъдното.
В къщата са поместени множество ценни експонати, като най-впечатляваща е библиотеката на поета, която съхранява оригинални негови ръкописи. Една от най-интересните стаи в музея е кабинетът, пресъздаващ автентичната атмосфера на тогавашния му писателски живот. В музея на Яворов също така е поместена богатата оръжейна колекция на поета и са изложени лични вещи на Яворов и Каравелова.
Надяваме се да стане чудо и къщата-музей най-накрая да се сдобие с достоен собственик, който да милее за българската литература и култура, и който да успее да съхрани историята на най-лиричния поет – Пейо К. Яворов.
Екатерина Ненчева - кокичето на българската поезия