Ако някога сте гледали по телевизията красивите фойерверки и отлично монтираните кадри от празнуващи хора, навярно никога не сте били на площада и лесно можете да бъдете заблудени. След 2 години пауза на празненствата заради ковид ограниченията новогодишната програма със съдействието на Столична община и тази година с бТВ се завърна с големи амбиции. Вероятно никой от организаторите не очакваше толкова много хора. Още по-голямата изненада беше, че половината от хората на площад „Княз Александър I Батенберг“ бяха чужденци. Изненадана бях и аз, защото за първи път бях на площада, заобиколена от хора, които говореха на всякакви езици, бяха добронамерени и весели, но останаха объркани.
Атмосферата на площада като цяло беше празнична, но определено имаше много, много какво да се желае. Без да искам да бъда само критична, иска ми се да мога да похваля организацията на такова мащабно мероприятие. Но ето как премина събитието крачка по крачка, за да преценим какво може да се направи по-добре:
От съображения за сигурност, организаторите бяха поставили 6 пункта за влизане в загражденията на площада. Имаше достатъчно полицаи, видимо масирано разположени още далече от площада. На влизането всеки беше запитан: „Имате ли някакви бутилки?“
Но нито някой ни провери за пиратки, нито за експлозиви. Това можеше да бъде фатално, съгласете се!
А междувременно...
А не е ли възможно да се поставят металдетектори, или е твърде амбициозно за новогодишното празненство?
На импровизираните барове имаше епични опашки от хора. Същото беше и с тоалетните. Осветлението беше почти никакво. Осветен беше Дворецът и сградата зад сцената. Сцената се виждаше добре, но видеостените работеха избирателно.
Публиката в крайните позиции почти не чуваше какво става на сцената, особено когато говореха водещите Николаос Цитиридис и Натали Трифонова. Така събитието без звук и визия ставаше безсмислена тълпа, струпана на площада. В паузите за реклама (тъй като предаването се излъчваше на живо по бТВ) не се случваше нищо. Просто нищо.
Никой не се беше сетил и за две думи на някакъв друг език, вероятно никой не очакваше на площада да има толкова много чужденци. И когато започна традиционното изпълнение "На многая лета", едни бяха стресирани, а други се оглеждаха откъде и кой пее. Това беше запис. Просто аудиозапис. А на Дунавското хоро направо никой не разбра какво се случва.
Поради забраната на Столична община за фойерверки такова шоу нямаше. Близките сгради около площада са все ведомствени и поради тази причина от нито една сграда нямаше фойерверки. Чак 10 минути по-късно от близкия хотел можеха да се видят светлинни ефекти.
Така нито някой чу, че е Нова година, нито някой видя. В 00:10 ч. площадът рязко започна да се изпразва, а най-ентусиазирани останаха хората до сцената, които можеха да чуят и видят какво се случва. И да се хванат на хорото.
Защото с очите си съм виждала, че ако разбират какво се случва, чужденците на драго сърце се хващат и те на хорото, опитват да схванат ритъма и искрено се забавляват.
Пропуснахме този шанс и тази година.
Догодина струпалите се гости на София дали ще дойдат отново на тази недоизкусурена новогодишна програма? Някои се бяха подготвили подобаващо: от стъклени чаши, шампанско, декоративни елементи по дрехите и всичко, което носи празникът, който така и не ни се случи!
